На днешната дата – 16 ноември, през 1869 г., е официално открит Суецкият канал – плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и представлява съкратена връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът има дължина 164 км и дълбочина 8 м. След многократни разширения, през 2010 г. дължината му вече достига 193,30 км. През 2015 г. каналът е разширен допълнително и движението става двупосочно.
В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал до 2015 г. е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него.
Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит, транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез разтоварване на стоките от корабите и придвижването им по суша през провлака.
Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., каналът може да бъде използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг“.
Снимка: Wikipedia
