Днес се навършват 100 години от написването на марша на 23-ти пехотен Шипченски полк “Велик е нашият войник”, който от 2001 г. със заповед на тогавашния министър на отбраната Бойко Ноев е обявен за химн на Българската армия.
Текстът на най-известния български боен марш е написан от Константин Попов, а музиката е композирана от Михаил Шекерджиев край бреговете на Охридското езеро през 1916 г. Докато полкът се намира на позиция край планината Мокра, Шекерджиев се запознава с подпоручик Константин Попов и много харесва стихотворението му. Тогава той за два дни написва музиката към него и песента „Велик е нашия войник“ поема своя славен път. Въпреки, че има и друг марш на полка, песната на Георгиев и Шекерджиев е по-известна.
Съвсем скоро маршът става много популярен в цялата войска, с ентусиазъм го запяват и гражданските хорове и той се превръща в една от най-любимите войнски песни. На няколко пъти по политически причини текстът е променян, особено след 09.09.1944 г. Маршът е толкова обичан от всички българи, че комунистическата власт не успява да го забрани, както се случва с другите войнски шедьоври “Шуми Марица” и “Един завет”.
Под различни текстове „Велик е нашият войник“ съществува без прекъсване повече от 90 години, а през 1997 г. е обявен за химн на Българската армия.
Велик е нашият войник
(Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк)
Текст: подпор. Константин Георгиев
Музика: Михаил Шекерджиев
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик “На нож!”
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик “На нож!”
Авторите
Константин Георгиев Попов е роден на 27 май 1884 г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905 г. завършва ВНВУ. След производството си минава в запаса и заминава да учи Право в Русия. Не се дипломира, поради избухването на Първата световна война. През 1915 г. е мобилизиран в 23-ти пех. Шипченски полк. Пряк участник в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик, съвременник на боевете при Батум, Дрин и Струга, той излива възторга си от скромния и несломим български войник в безсмъртното стихотворение. Демобилизиран е през 1918 г. До 1924 г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж. След 1944 г. не се завръща в България. Умира в чужбина през 1954 г.
Михаил Колев Шекерджиев е роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911 г. Там изучава цигулка при Наумов и композиране при Добри Христов. Става учител в Държавния институт за слепи деца, където минава целия му живот. Умира през 1958 г.
