Днес се навършват 100 години от написването на епичния българския марш “Велик е нашият войник”.
Текстът е създаден в Охрид през далечното лято на 1916 година, където е разквартируван на гарнизон 23-ти пехотен Шипченски полк.
“Велик е нашият войник! Велик, велик, велик! Измокрен, гладен, уморен,без отдих би се ден и нощ”.
По време на обсадата на Одрин, по заповед на полковия командир – подполковник Иван Пашинов, 23-ти пехотен Шипченски полк поставя духовата музика пред атакуващите роти и под звуците на народния химн “Шуми Марица” щурмува смятания за непревземаем форт Айваз Баба.
Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък по време на дежурство на позициите по склоновете на Галичица пише кратко стихотворение от четири куплета, в което описва бойния път на полка, без да знае, че е написал безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен.
Музиката е написана по текста на стихотворението от войника Михаил Шекерджиев от Габрово. Той създава мелодията само за една нощ и сформира малка група вдъхновени изпълнители.
Първите слушатели на марша са били писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски – Чудомир, също и големия български художник Владимир Димитров – Майстора, който вдъхновен от песента рисува графиката “Българският войник пред Самуиловата крепост”.
Години по-късно след края на Европейската война по политически съображения текстът на марша бил променян много пъти. Маршът на българската войнска доблест олицетворява силата и смелостта на българската армия.
Снимки: Стоян Йотов
