На Велика сряда е едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господа. Тогава Исус Христос бил посетен от разкаяла се грешница, която в притеснението си счупила съда с драгоценното миро и то се изляло върху главата на Спасителя.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: “защо е това прахосване?”, “мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси”. А Христос им отговорил “сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате”, “тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение”. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ”дошла в себе си”.
През този ден е добре да се замислим за духовното си състояние, и както разкаялата се блудница, да поискаме опрощение на греховете си от Господа.
На Велика сряда си пропомняме и за Иуда (Юда) Искариот, който отишъл при юдейските първенци и уговорил да предаде Спасителя за тридесет сребърника.
И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Господа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
