
„Не всеки „скок” в ядрото на военен конфликт, е проява на храброст. При правенето на подобни репортажи, трябва да има премерени рискове.” Това е един от най-важните съвети, които световноизвестният военен кореспондент Кевин Сайтс дава не само на студентите, пред които чете лекции, но и на своите колеги – журналистите.
„Дядото на журналистите с раница” – както е наричан Сайтс, пристигна в България като лектор на няколко семинара, организирани от Център за развитие на медиите, с финансовата подкрепа на Американското посолство у нас.
Пред българските си колеги той разказа за най-трудните моменти, с които се е сблъсквал по време на своя 10-годишен опит като военен кореспондент, работещ на свободна практика за медийните гиганти – ABC, NBC, CNN и Yahoo! Сайтс посещава сам най-горещите точки по света, оборудван единствено с раница, в която има три чифта дрехи и записваща техника. Така той е обиколил над 360 места, където се водят военни конфликти. Бил е в Ирак, Афганистан, Косово, Колумбия, Конго и др.

„Отразяването на военни конфликти е по-различно от репортерстването по принцип. Не само защото е по-опасно. Освен това, дори когато си в страна, където има война, трябва да се прави разлика дали работиш сред военни или си сред цивилни. Ако си сред войниците, е разумно да имаш каска, бронежилетка и т.н. Но ако снимаш сред обикновените хора и си екипиран така, някой от другия лагер може да те види, да те помисли за войник и да реши, че местните говорят с врага. Така могат да решат да нападнат цялото село, само заради твоята необмислена постъпка.”, обяснява Сайтс.
По думите му никога няма да забрави срещата си с един млад американски пехотинец, бил се в Ирак. Младежът го потърсил, за да сподели, че е бил изправен срещу шестима въоръжени от противниковата армия и за няколко секунди успява да убие всички, за да спаси себе си и бойните си другари.
„Адреналинът му беше толкова висок в този момент, че вместо аз да го уговарям за интервю – както обикновено става – той дойде при мен и поиска да говори. Обясни ми, че убива в Ирак, за да не дойдат терористите в неговата страна и да убиват приятелите му. Сподели, че има годеница, за която често мисли, но щом се върне при нея, няма да й разкаже какво е правил. Говорихме много, часове, цяла нощ.”, спомня си журналистът.
Когато разбира, че контингентът, в който е бил младият войник, се е прибрал в САЩ, Кевин Сайтс решава да го намери, за да види как се чувства в родината си. Започват да се чуват, макар и рядко. До момента, в който разбира, че пехотинецът не е успял да се адаптира към живота извън бойното поле и един ден умира от свръх доза.
„Това е другото лице на войната. Онази част от нея, която не винаги показваме. Може би понякога не представяме на останалия свят цялата истина за войната, а само най-зрелищното от нея – битките, сраженията, взривовете. Но мирните жертви винаги са много повече от униформените. Щетите след военен конфликт са много повече от това, което можем да си представим – земеделската земя е неизползваема, защото там може да има заровени бомби, плъзват болести, които вземат ужасно много жертви, сексуалното насилие и зверствата стават почти ежедневи. Всичко това са последите от военни конфликти, за които не се говори толкова много”, споделя Кевин Сайтс.
Очаквайте интервю с Кевин Сайтс в Kmeta.bg.









