Доц. д-р Николай Радулов е роден на 13 януари 1956 г. Той е експерт по национална сигурност, преподавател в Нов български университет и дългогодишен служител в МВР. Бил е главен секретар на МВР в правителството на Иван Костов. В навечерието на празника на МВР, от kmeta.bg потърсихме доц. д-р Радулов, за да чуем мнението му за сегашното състояние на ведомството, както и да разберем какво смята той за дейността на НСО и ДАНС.
Доц. Радулов, как ще коментирате стачката на част от служителите на МВР? Смятате ли, че тя ще постигне своята цел?
Този, който е следил процеса знае, че той се зароди още през 2008 г. Тогава се проведе първата полицейска стачка, която беше по-скоро със символичен характер. Състоеше се в пиене на кафе и пушене на цигри пред градинката между църквата „Св. Седмочисленици“ и сградата на министерството на вътрешните работи в столицата.
Всъщност, ако се вгледаме внимателно в протеста ще разберем, че исканията на полицаите от тогава до днес не са се променили много. Това е така, защото на желанията им за промени не откликна никой. По принцип, като че ли отношението на политическото и професионалното ръководство на МВР към такива протести е несериозно. Ръководните органи се отнасят с прийомите на отлагане, прехвърляне на отговорност, противопостяване на полицейските синдикати един срещу друг и пр. Така в крайна сметка не се стига до никакво разбирателство и проблемите, които имат редовите полицаи, не само не се решават, а даже и се задълбочават.
Кои решения на ръководителите на МВР смятате за грешни?
След управлението на министър Цветлин Йовчев, столовете в районните управление бяха премахнати. Това нанесе много тежък удар на работещите, въпреки че министър Йовчев твърдеше тогава, че в тези столове се храни само администрацията, което не е вярно. Но все пак това е мнение на човек, който никога не е работил в районно полицейско управление. Ако той поне бе проверил как точно стоят нещата, щеше да разбере, че целият състав на районното управление се храни в тези столове. Те имат работно време от 11:30 до 14:30. По този начи и патрулите, които са на смяна, така организират работата си, че да могат да хапнат. В тези столове храната беше 3 пъти по-евтина от навсякъде другаде, където би могъл човек да се нахрани.
Най-лошото в случая е, че спирането на дейността на тези столове не донесе спестяванията, които министър Йовчев твърдеше, че ще се натрупат, защото служителите им си останаха на работа и фонд работна заплата, който се отделяше за тях не се редуцира.
Друг проблем е свързан с много силния натиск да се приватизират по някакъв начин станциите на МВР, твърдейки че полицейският състав е твърде голям и в тях янма достатъчно места за всички.
Какви интереси стоят зад тези намерения за приватизация?
Всеобщо известно е, че когато се извършва приватизация в МВР, средствата от нея отиват в бюджета на държавата. И с базите ще бъде така и ведомството няма да получи нищо. Твърдението, че служителите на МВР ще могат да използват и за в бъдеще тези бази е категорично невярно. В случая е водещ принципът – когато нещо не действа, да го махнем, вместо да търсим начин да го задействаме. Веднага ви давам още един пример – промяната в закона за конкурсното начало при развитие в службата. Тя се направи пак по времето на Цветлин Йовчев и за мен е крайно неуместна. Тогавашният вътрешен министър успя да убеди профсъюзите, че конкурсното начало в привличането на кадри е несправедливо. Първо, защото не се спазва, а и второ, защото в него се използват манипулации за назначаване на свои хора. Да, не отричам, че в това има истина. Но това, което предложи министърът, а имено „израстване с атестации“, което някога същестуваше, е още по-несправедливо, защото при него липсва какъвто и да е критерий. По-удачно е да се мисли в посока на това конкурсите да се направят така, че да са справедливи, да има неутралност и да е сигурен съответният човек, че мястото за което кандидатства не е предварително отредено на някой с връзки. Няма нищо подобно обаче. И ето – отново ставаме свидетели на това, че се премахва нещо, вместо да се въведе правилен подход към него.
Това между другото е характерно и за цялата система. Аз не знам дали ви е направило впечатление, че към структурата на НСО се добавят 11 позиции. Това решение е продиктувано от факта, че се увеличава броя на хората, за чиято сигурност ще се грижи НСО. Преди промените, техният брой беше 250. Сега към тях се добавят лица, които нито са политически, нито някакви, които имат нужда от охрана според мен. НСО смята, че въпросните хора се грижат за националния интерес и няма как да останат незащитени.
Властимащите искат да ни втълпят, че всеки, който се нуждае от защита, трябва да бъде обезпечен със специални мерки, защото не може да се разчита за това на МВР. Резултатът всеки път е един и същ – увеличаване на чиновниците, без да има ефект.
Как се определя кой заслужава да бъде пазен от НСО?
Критериите са относителни, но се твърди, че са обективни. Има комисия, която решава. В нея влиза главният секретар на МВР и шефът на НСО. Всъщност трябва да си зададем въпроса „защо служителите в НСО се увеличават?” – Защото службата има много силно лоби – нейните шофьори и охранители пазят тези, които коват законите. И така служителите успяват в неформална обстановка да обясняват на представителите на законодателната власт колко е важно да ги пазят и колко старателно ще го правят. И ето го резултатът.
Да разбирам ли, че според вас тази служба е излишна?
НСО трябва да се премахне. Това е орган, който е остатък от пето управление на КГБ, от там сме взели пример и сме създали УБО. В целия свят ръководството на държавата се пази от полицията. Само президента и министър-председатлеят се пазят от специализирана служба, чийто състав обаче е много малък. Да, в една Америка, тази служба е голяма, но знаем какви са мащабите на тази страна.
Остава и проблемът с военизираните служители. Че защо? Това го имаше само в бившия СССР и сега в Русия. Тези служители се военизират, иначе са цивилни лица. Поради каква причина трябва да са военни? Шофьори и такива, които пазаруват на властат да стават капитани и полковници – това е глупост.
Как бихте коментирали дейността на ДАНС?
Тези облаци на тайнственост, които са над ДАНС, всъщност покриват това, че тази държавна агенция почти нищо не върши. Факт е, че терористичният акт в Сарафово се състоя, въпреки че агенцията бе предупредена. Факт е че, тя не успя да намери бившия си шеф Петко Сертов в продължение на повече от месец. След това от там скромно заявиха, че дори не са го и търсили. И тогава някой трябваше да ги попита „защо“. Той не е ли носител на секретна информация? И всъщност това, което е тайно, е всеобщо известно – тази агенция почти нищо не върши. Абсурдно е служители на ДАНС да се занимава с цигарите на женския пазар? Освен че тази агенция върши малко работа, я върши и лошо.
Колко души работят в тази агенция?
Не са толкова много, около 1800, но е факт, че те са с добри заплати, а кой знае какво не вършат. Ето това е проблемът. Докато в състава на НСО все пак има шофьори, охранители и др. Но, недай си Боже, ако има заплаха от терористичен акт, тогава и двете служби няма да се справят.
В едно ваше изказване твърдите, че морските ни курорти са лесна мишена на терористичен акт.
Знаем, че характерът на съвременните терористични актове е такъв, че те се извършват на места, където има много хора. Липсва този тероризъм, който ни беше известен от ИРА и военно крило. Т.е. тогава тези актове бяха насочени срещу военни единици. Ако си спомняте, бомби се взривяваха пред полицейски участъци и военни поделения. Сега имаме оголен тероризъм в неговия най-характерен вид. Целта му е да има колкото се може повече жертви, за да бъдат хората ужасени и да изпитват несигурност, да не вярват на държавата и държавните органи. Това се постига перфектно. От тази гледна точка, нашето Черноморие през летния сезон напълно отговаря на условията, които търсят терористите. По принцип нашата страна е с толкова лошо обезпечаване не само от към антитерористични мерки, а и като цяло – по отношение опазване на обществения ред. Много е лесно да се осъществи терористичен акт на наша територия.
Виждате, че терористичените актове, които са последица от военни действия на американците, се насочват към по-прости цели – нито един от тях не е насочен към щатите, а към Франция и други държави, където е по-лесно да се извърши. Тъй като в тези средноевропейски страни нивото на антитерористични бдителност вече е вдигнато максимално и полицията поне в следващите месеци е много внимателна, нормално е да предположим , че следващата цел на терористите ще бъдат тези държави, които не са обезпечени добре. България е една от тях.
Напоследък се говори много за битовата престъпност. Какво смятате за така наречените маломерни престъпления, чиито жертви най-често са жители на малките населени места?
Полицейските органи използват един трик, тъй като наказателния кодекс все още не е променен и маломерните престъпления просто не се завежда преписка. Счита се, че не са престъпления, докато за потърпевшия може да е от жизнено значение това, че са го пребили, ограбили, задигнали са му животните и т.н. Престъпленията в такива случаи могат да поставят под въпрос физическото оцеляване на жертвата. Затова аз смятам, че на тях трябва да се гледа като на грабеж. Защото тези набези най-често се извършват от група хора, оборудвани с колове и подръчни материали. Това си е чист въоръжен грабеж, който трябва да се разглежда по съвсем друг член, а не този, по който се разглеждат в момента. Всъщност не трябва да се учудваме от ловкостта на полицейските началници, защото това окачествяване на престъпленията като „маломерни” е взето от обикновените полицаи. Ръководните кадри имат за цел да се завеждат колкото се може по-малко дела, за да се повиши процентът на разкриваемост. Годишно имаме заведени около 145 000 престъпления, а всъщност реално те са от 2 до 5 пъти повече. Ако приемем, че са 145 000 това означава, че на всеки три минути се извършва престъпление.
Хората биват отклонявани да подават жалби, а и без друго не вярват, че ще има какъвто и да е резултат. А цялата работата се състои в това, че висшите полицейски шефове искат все по-намаляваща се престъпност и те отчитат такива резултати, което обаче е в такъв дисонанс с усещането на хората и действиетелността и това непрекъснато руши доверието в тези органи. Службите на МВР не могат да съществуват самостоятелно без доверието на хората.
Какво е равнището на разкриваемостта на престъпленията?
Разкриваемостта през 2014 година според данни от прокуратурата е около 41 %, което е под всякакъв минимум. Под 51% разкриваемост означава, че нищо не се прави. Но това е разкриваемост на база на регистрираните престъпления, което ще рече, че реалната разкриваемост е някъде между 7 и 17 процента от всички престъпления.
Имайте в предвид, че дори този брой престъпления – 145 000, довежда до това, че прокурорите, които са 1100 имат месечено или годишно към 250 престъпления. Всеки ден трябва да внася минимум по 1 обвинителен акт, което е безумие. Съответният прокурор трябва да наблюдава, да оформя, да внася. Това е невъзможно да стане. Да, прокурорът може да го внесе така, както го е поднесъл раследващия полицай, но това означава, че не е вникнал, че не е заложил допълнителни действия, а работата обикновено изисква такива действия, за да се документира престъпната дейност, да се прибавят доказателства. Ако не се направят, обвинненито в съда пада, защото съдиите не ги интересува кой не си е свършил работата, а има ли доказателства или няма. Като няма – дори срещу него да се изправи разкървавен престъпник с нож в ръка, той да не може да го осъди, няма да е законно.
Това е сложен проблем. Той е свързан с това, че все още тези, които са разследващи полицаи, нямат нужните умения. Това се получи от една трансформация по време на реформата, която направи Веселин Вучков в качеството си на зам.-министър на вътрешните работи. Тогава бяха прехвърлени оперативни работници като дознатели, но те не получиха нужното обучение. Преди прехвърлянето технят брой бе 2000, а сега са 8000. Повече от половината от тях не са обучени и не могат да извършват процесуални действия. Така че ситуацията е много сложна, но за да се започне от някъде, първо трябва да се увеличат униформените полицаи, защото те липсват на хората, най-вече в малките населени места. Трябва да се подобри работата по разследването, тоест необучени хора да бъдат обучени и за всичко това трябват пари, а пари има, парите са много – милиард и 300 млн. в най-накрая излезлия ремонтиран бюджет на МВР. Ако се намали огромната администрацията, защото тя е към 1/3 от служителите, но получава около 47 % от фонд заплата, нещата се потръгнат. Само че вие виждате, че няколко министъра в последните години заявяваха, че ще направят съкращения в администрацията, но никой от тях не извърши такова нещо. Съкратиха се обикновените служители.
Раздут ли е щатът на МВР?
Често слушам политиците да констатират, че прекалено много хора работят в МВР, а резултатът е никакъв. Това не е така. В службите на МВР работят общо 54 000 души, което ни поставя сред държавите, чийто процент полицаи на глава от населението е най-голям. От тези 54 000 служители, униформените полицаи и пожарникари са 16 000, които обаче са крайно недостатъчни и в другите страни техният брой е много по-голям спрямо населението.
снимка: Светла Енчева
