Якоб Адамовиц е говорител, част от комуникационния екип на Европейската комисия. Отговаря за въпросите, свързани с регионалната политика и транспорта. Вестникът на българските общини КМЕТА.bg го потърси, за да коментира проблемите на общините, свързани с новия програмен период, както и възможностите за финансиране на слабо развитите региони в България. Не пропуснахме и да го попитаме за новата инициатива на Портала на българските общини “Кмет на Европа”, която вече набира скорост в страната и Европа.
– Г-н Адамовиц, как оценявате ефективността на кохезоинната политика на Европейския съюз?
– Европейските структурни и инвестиционни фондове значително допринасят за развитието на националните икономики, особено в страни членки като България и Румъния, защото тези фондове представляват голяма част от общите публични инвестиции. Само през 2015 г. тези фондове са били 4.45% от брутния вътрешен продукт на България. В новия програмен период структурните фондове ще съставляват 3% от БВП–то на страната.
Структурните фондове инвестират средства в индустрии, които издигат конкурентоспособността на България на повисоко ниво. Те допринасят за икономическия растеж на страната и помагат за подобряването на ключова инфраструктура. Моделът на управление на фондовете, при който отговорността е споделена, предполага вземане на решения на национално ниво и същевременно осигурява постигането на европейски цели.
Новата кохезионна политика е по-ориентирана към крайните резултати и пофокусирана. Тя осигурява финансиране вече само в 4 области, които водят до растеж: научни изследвания и иновации, дигитални технологии, подкрепа за малките и средни предприятия и за икономиката, базирана на ниско ниво вредни емисии.
– Какви рискове крие неефективното усвояване на европейски фондове по оперативните програми?
– Самото усвояване не е основната цел на кохезионнатаполитика. Важното е да се постигнат трайни и видими резултати в областите, в които може да се работи с програмите, да се насърчава растежът и да се създават работни места. Подборът на проекти, които да бъдат финансирани и управлявани по-гъвкав начин със стратегическо мислене е от особено значение.
Също толкова важно е да бъдем убедени, че всички уроци, научени от предишния програмен период, трябва да бъдат отчетени при механизмите на новите програми. Българските власти трябва да продължат да работят върху подобряването на административния капацитет на всички, които участват в работата по програмите. Един от приоритетите на ЕС през новия програмен период е да се следи за целесъобразността на отпусканите средства. Крие ли това рискове за проектите, осъществявани у нас?
Ако България си е взела поуки от програмния период през 2007- 2013г., който беше пръв за страната, няма причина страната да не постигне целите си, заложени в оперативните програми за периода 2014-2020г.
– Смятате ли, че българските градове имат капацитета да се справят с управлението на фондовете? Какви ще бъдат последиците, ако не успеят?
– Българските градове ще продължат да играят важна роля в управлението на европейските фондове. 39 градски центъра в страната са основната таргет група на програмата по регионално развитие. „Региони в растеж“ е фокусирана върху няколко основни приоритета, например устойчиво развитие на градската среда, мерки за енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради, пътища и интегриран градски транспорт, здравеопазване, социална и образователна инфраструктура и регионален туризъм. България е решила да делегира избора на проекти за финансиране на местната власт.
Това означава, че населените места по места трябва да подобрят капацитета си в няколко сфери: техническо оборудване, правни услуги, логистика и др. Ето защо изграждането на административен капацитет е ключово не само за централната държавна администрация, но и за българските общини.
– Българската подземна железница е един от най-големите проекти, осъществени с европейско финансиране. Каква е вашата оценка, може ли софийското метро да бъде пример за успешно оползотворяване на европейски средства?
– Разширяването на софийската мрежа е един от най-големите транспортни проекти, подкрепени от ЕС в периода 20072013г. Като се има предвид сложността на изпълнение, разширенията бяха направени гладко и без особени проблеми. Метрото в София наистина може да бъде образец за добре подготвен и изпълнен проект.
– Българската Асоциация „Евро Адванс“ ще реализира проекта “Кмет на Европа”. Предвижда се да бъде организирана мащабна инициатива за популяризиране на успешни проекти в областта на регионалното развитие, финансирани с европейски средства. Смятате ли, че тази надпревара може да създаде силна конкурентна среда в местната власт?
– Инициатива като „Кмет на Европа”, която е насочена към създаването на добри практики в областта на развитието на градската среда може да бъде изключително полезна и да доведе до добри резултати. Заедно с тези практики трябва да виждаме и нови инициативи.
– Какви са плановете на Европейската комисия за подпомагане на найизостаналите райони в ЕС?
– С 495 милиона евро, които ще бъдат осигурени по Европейския фонд за регионално развитие, България може да увеличи своя капацитет с оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж” и „Иновации иконкурентоспособност. За да се използва това безвъзмездно финансиране по най-добрия начин, българското правителство трябва да насочи инвестициите по стратегическия начин, който е описан в документа „Иновационна стратегия за интелигентна специализация 20142020”.
– Какви мерки са предвидени за развитието на изостаналите региони в България?
– България реши да подпомогне икономически изостаналите си региони чрез европейските фондове и това е начинът за постигането на балансирано и устойчиво регионално развитие и преодоляване на вътршнорегионалните различия. В тази връзка за устойчивото развитие на градската среда, българските власти напълно основателно насочиха усилия си в Северозападния регион, който е засегнат от силен демографски спад и високо ниво на безработица и бедност. Единственият начин за спиране на тези тенденция е реализирането на стратегия за регионално развитие, а за тази цел България трябва да използва ефективно средствата от оперативните програми. За повишаването на стандарта на живот на населението бизнес средата в района трябва да се подобри значително.
Първата стъпка в стратегията от страна на властите е подобряването на мобилността чрез инвестиции в пътна инфраструктура в региона, за да се развие конкурентна бизнес среда.
– Какви са приоритетите в областта на транспорта през новия оперативен период?
– Приоритетите на транспорта чрез използване на фондовете на ЕС за периода 2014- 2020 г. са изложени в Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”. Европейският съюз осигурява 1,6 милиарда евро за подпомагане на изпълнението на тази програма в България. Повечето от наличния бюджет ще бъдат изразходвани за четири големи проекти: Рехабилитация на жп линията Пловдив Бургас, модернизацията на жп линията София – Септември, завършването на магистрала „Струма” и изграждането на трета линия на метрото, която ще позволи на повече хора да използват един от най-екологичните начини за придвижване в столицата.
– България се стреми към енергийна независимост. В тази връзка каква е позицията на ЕК за предложението на премиера Бойко Борисов за създаването на газов хъб на територията на България с цел разпределение на природен газ в Европа?
В края на миналата година между България и Европейската комисия бе създадена „Съвместна работна група за газов хъбБалкан“. Целта на работната група е да подкрепи пазарната интеграция и диверсификация в региона, като в това време работата на групата, ще бъде в пълно съответствие с работата на Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа.
Искам да подчертая, ключовият приоритет за Комисията е да повиши сигурността на енергийните доставки и създаването на свързан и конкурентен енергиен пазар в региона. Нашата крайна цел е всяка държава от региона да има най-малко три различни източника на природен газ.
Гласувайте в конкурса Кмет на месеца ТУК.
