В днешния динамичен ден животновъди от цяла България излязоха на протест пред Министерския съвет. Стигна се до сблъсъци с полицията. Премиерът Бойко Борисов нареди уволнения, а следобед животновъдите спряха протеста. Напрежението дойде заради ниските компенсации за умъртвяването на животните заради чумата. Хиляди овце и кози в Ямболско и Бургаско бяха убити, за да се спре разпространението на заразата. Какви са загубите за овцевъдите в засегнатите райони? Колко губи бизнесът? Отговорите на тези и още въпроси научихме от Янка Георгиева – съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
– Г-жо Георгиева, с какви искания фермери от цялата страна днес излязоха на протест пред Министерския съвет?
– 30 години сме оставени на самотек и ни се случват всеки ден някакви непредвидени неща. И няма как да се предвидят, ако нямаш никаква стратегия, за да се развива земеделския и животновъдския сектор. А как би могло да е непредвидена ситуацията с чумата като говорим за пограничен район, в който на всеки 3-4 години се случват такива събития? Както при зимата – все сме неподготвени. Другата темата, която ни изкара на улицата са нормативните актове, които ще се приемат в ущърб на бранша – без да са синхронизирани с него и които водят до този парадокс – отмяна на наредби, членове от важни нормативни актове, спрямо които се плаща на земеделците. В следствие на тази политика загубите са огромни. Когато говорим за екстремни обстоятелства, свързани с много опасни болести, при които ветеринарните органи трябва да умъртвяват животните – хората биха разбрали тази мярка. Това, което не разбират, е отношението, което получиха 20 дни. Никой не отиде да обясни какво се случва, какво трябва да се направи. Не е ли най-нормално, ние фермерите, а и всички хора да знаят, че могат да разчитат на държавата в такива ситуации? Настояваме за поемане на отговорност от отговорните лица. Искаме обезщетение, защото това не е игра или хоби, а бизнес.
– Въз основа на какво се определя цената на обезщетението?
– Има два вида обещетения – едното е за умъртвените животни, другото е компенсация за пропуснатите ползи, вследствие на взетото решение за евтаназия. 300 лв. и 200 лв. са цените за различните категории овце и кози. По-голямата сума се отнася за селекционни животни – породисти животни от генофонда на България, такива, които непрекъснато се контролират. А по-малката е за обикновените животни. Тези 40 лв., които ние искаме за компенсация са за загубите от млякото, което хората не могат да продадат и за разходите за отглеждането на добитъка. Офертата на министерството на земеделието започна от 150 лв. Сега имаме нови оферти, но те не включват всички категории животни, които бяха избити. Къде са биологичните животни, които бяха умъртвени? Пак частнично работим в някаква насока, за да кажем "свършихме нещо". Тук идва другият въпрос – защо не са калкулирани другите категории като кочовете (на 50 овце трябва да има поне един коч)? Нямаме цена за тях, както и за овце, които са биологични.
– Какви са разходите за отглеждането на едно животно?
– Разходът за различните категории животни е различен. Зависи от направлението, в което работиш. Най-голям разход е да отглеждаш млечни животни, които изискват целогодишно, непрекъснато хранене.
– Какви са загубите за овцевъдите в Ямболско и Бургаско? Колко губи бизнесът?
– Зависи от големината на стопанството. Например, ако един стопанин има стадо от 100 обикновени овце, за всяка една получава по 200 лв., плюс тези 40 лв., които искахме за обещетение. Относно загубите в бизнеса – за две години откакто работят нормативните промени в Наредба 3 сме загубили близо 30 лв. на овца или 40 стотинки от млякото. Това не трябва ли да се компенсира?
– Какви са механизмите на Европейската комисия за справяне с кризата?
– Не бих искала да коментирам до такава степен мерките. Ние сме фермери и би трябвало да имаме доверие в институциите и да работим във връзка с тях. Ако всичко се разяснява и обяснява на хората и държавата е до тях, нещата нямаше да стигнат до тук. Но поради липсата на политика се стигна до срив на цената на млякото. Няма държава, в която цената на овчето мляко да е 90 стотинки. Ние не сме ли част от единния европейски пазар? Нека следваме европейския принцип – 75% да ни бъдат възстановени, другите ще е нашето участие в загубата.
– Възможно ли да бъдат открити още огнища на болестта в други райони в страната?
– Да стискаме палци това да не случи. Има нови иззети проби и се надяваме да не се появи друго огнище, защото, ако това стане – следва ново умъртвяване.
– Кога ще е безопасно хората да отглеждат свободно своите животни?
– След 6 месеца стопаните ще могат спокойно да отглеждат животните си.
– Какво включва Национална политика за справяне на болестите по граничните райони, която разработвате?
– Крайно необходимо е тази държава да вземе мерки. Констатирахме по селата много сериозни заболявания. Какво трябва да се случи за справяне с тези болести? Граничните места трябва да с друг режим – за запазване здравето на животните.
