Пожари всеки ден – за съжаление сме свидетели на ново огнище, което се появява като по часовник. За щастие повечето от тях са малки и, както ги наричат специалистите, „низови” – иначе казано обхващат сухи треви и не засягат дървета, пробивали си път към облаците с десетилетия.
Проблемите идват, когато низовият пожар тръгне нагоре, а това се случи на няколко пъти тази година, въпреки усилията на пожарникарите. Въпросът е защо трябва да се стига до тяхната намеса и, в действителност, пазим ли едно от богатствата на родината си?
На първо време следва да си зададем въпроса за личната отговорност на всеки от нас. Лято е, жегата в бетонната джунгла е непоносима, а по-добро място да намерим прохлада от планината няма. Не е ясно, обаче, защо често, както правят завоевателите, оставяме там следи за своето присъствие – опаковки, бутилки, фасове. Всичко това повишава опасността да възникнат пожари, макар и в даден контекст тези индикатори за ходенето ни в гората да изглеждат безопасни.
И от личната минаваме на професионалната отговорност, опирайки най-вече до тази на т.нар. горски. За жалост често това са хора на преклонна възраст, които, с малки изключения, предимно седят в отредената им постройка или фургон и просто не успяват да обходят качествено периметъра, за който отговарят, поради ред причини.
Друг е моментът с неизправната селскостопанска техника, която неведнъж се оказва първоизточник на огъня. Много от тракторите по българското поле са над 30-годишни, произведени в култовия съветски завод на ЮМЗ, закърпени с неимоверни усилия от страна на собствениците им. Съвсем не искам да споменавам, че тази техника е опасна на първо време от тези, които я ползват.
Но всичко дотук е само потелциална опасност. Истина е, че последните месеци са сухи и топли, но да бъдем честни – имало е и къде-къде по-жежки и безвалежни лета. Големият проблем идва при умишления палеж, за какъвто винаги се съмняваме, че е налице.
За т.нар. „дървена мафия” като че ли поспря да се говори, а протестите срещу незаконната сеч стихнаха. Да се надяваме, че причината е възпирането на тази нелегална дейност, но не бива да се заблуждаваме – дървесината е ценен материал, независимо от факта, че на световните пазари цената ѝ спадна значително през последната година.
След горски пожар експерти обхождат района и определят кои дървета трябва да бъдат отсечени, защото представляват опасност – санитарна сеч. И често тя е обект на спорове – дали даденият масив е дотолкова обгорял, че да бъде изсечен, дали експертите не са били подложени на натиск или получили „финансова помощ” да вземат решение, което да облагодетелства дадени лица, били те физически или юридически.
В Мрежата отдавна се разпространява историята за Афганистан – страна, която за няколко десетилетия се превръща от зелен оазис насред пустиня в част от същата тази пустиня. Всичко това заради незаконната сеч в афганистанската гора. Ще е жалко, ако заради пари (признавам, много пари) загубим българската гора.
Смятам, че всеки е запознат с ролята на горските масиви в кръговрата на водата, за фотосинтезата (учат се в първи клас по „Природознание”) и следователно за значението им за климата на планетата ни. Планета, която с всеки изминал ден се превръща все повече в оранжерия. Така че се нуждаем от лична отговорност, професионализъм и потискане на алчността, за да я има гората. И да ни има и нас.
