Според преданието Йосиф от Ариматея увил в ленено платнище тялото на Иисус Христос след неговото разпятие. Историческите извори свидетелстват, че поне до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, но след това следите й се губят.
През XIV век в Троа се появява плащаница, която сякаш носи негативния отпечатък на разпнат мъж, за когото се вярва, че е Иисус Христос. Днес тази плащаница се съхранява в катедралата “Св. Йоан Кръстител” в Торино (Италия), но автентичността й продължава да е предмет на спорове и бурни научни дебати.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото било измивано и обмазвано, след което било повивано в платно. Този саван най-често се състоял от ленени или памучни ивици, които лесно се увивали около тялото. Обикновено ивиците били нарязвани на не по-малко от три, а най-често на седем части, сред които и sudarium – специално парче за главата. Също така е възможно тялото на Иисус да е било повито в един голям ленен саван.
Евангелията не дават ясни сведения: Марко говори за „плащаница” (Марко 15: 46), докато при Йоан става дума за „повивки” (Йоан 20: 6).
През 2000 г. британският археолог Шимон Гибсън открил неотваряна гробница от I в. в долината Хином. Като се промушил през тесния входен отвор, той се озовал в типична скална гробница от Римския период. В една от нишите имало тяло с все още съхранен кичур коса. Било повито в почернял от времето саван, чието радиовъглеродно датиране показало първата половина на I век.
Това вълнуващо откритие показва, че по времето на Иисус наистина се използвали плащаници, което пък подкрепя претенциите за автентичност на Торинска плащаница.
В края на ХХ в. три различни лаборатории определиха радиовъглеродното датиране на плащаницата в рамките между 1260 и 1390 г., въпреки че по-скорошни изследвания показаха, че пробите може да са взети от средновековни поправки. Въпреки това все още никой не е дал правдоподобно обяснение за това как би могъл да се получи толкова детайлен отпечатък без фотографски средства.
Последвалите изследвания на проби от плащаницата установиха кристалчета травертинов арагонит – рядък вид калцит, който се открива край Дамаската порта в Йерусалим, – както и 48 вида полен, седем от които са от растения в Палестина.
Торинската плащеница в течение на много векове е била собственост на Савойската династия, която през 60-те и 70-те години на ХІХ век обединява Италия.
През 1983 г. бившият български цар и министър-председател Симеон Сакскобургготски я връща на Ватикана, изпълнявайки волята на своя вуйчо последния италиански крал Умберто ІІ.
Официално Ватикана не признава Торинската плащаница за достоверен артефакт, но въпреки това разрешава поклонничеството и службите, защото напомнят за Страстите Христови.
Източник: Nationalgeographic.bg
