Датата 16 август ще остане в историята като началото на известния социално-икономически феномен “златната треска”. На същия ден през 1896г. в един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато. Това дава надежда на хиляди за бързо и лесно забогатяване и скоро реката се превръща в тяхното опитно поле за търсене на съкровище.
Търсачите на злато тръгнали с нетърпение по стъпките на писателя Джек Лондон, който, вдъхновен от красивата, но сурова местна природа, създава поредица от книги, посветени на дивият свят на Юкон, борбата за оцеляване и златотърсачеството. Днес в градчето Доусън, добило световна слава покрай “треската”, има множество малки хотелчета, в които бихте могли да отседнете. Жителите тук са не повече от 1500.
През 1896 година трима души, водени от Скукъм Джим Месън, тръгнали по река Юкон. Те издирвали неговата сестра Кейт и съпруга й Джордж Кармак. Открили ги край река Клондайк да ловят сьомга. После посетили Робърт Хендерсън, който промивал злато в приток на Клондайк. Групата тръгнала нагоре по реката, където бил Заешкият поток, сега потокът Бонанза, за да ловят лосове.
На 16 август 1896 г. групата се натъкнала на богати залежи на злато в потока Бонанза. Официално се знае, че откритието го е направил Скукъм Джим. Петимата обаче единодушно решили да го регистрират на името на Джордж Кармак от страх да не стане притежание на някои от индианците в околността поради расистки предубеждения.
Местността е дива и необитаема, затова новината за залежите на благородния метал гръмва за пръв път едва година по-късно – на 14 юли 1897 г., когато параходът “Екселсиор” достига до областта. С това започва и началото на прочутата Клондайкска треска. Най-бързи се оказват златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидати за забогатяване от Германия, Италия, Норвегия, Англия, има дори представители на Китай и Япония.
През следващата 1898 г. населението на Клондайк вече наброява 40 000 души и районът е застрашен от глад. В рамките на продължилата до началото на XX век златна треска над 100 000 души достигат и за различен период обитават района на Клондайк. По време на пика на златната треска град Доусън е наброявал 30 000 души, а след 1901 г. спада докъм 9000.
Клондайкската златна треска става тема за перото на много писатели от края на XIX и началото на XX век, сред които най-известен и до днес е Лондон, авторът на “Белия зъб”, “Дивото зове” и на покъртителните разкази “Да накладеш огън” и „Жажда за живот”. Филмът “Златната треска” на Чарли Чаплин и до днес се радва на добър интерес, като сцената с „танца на хлебчетата” е считана за култова.
Златната треска е важен момент и в историята на канадския град Едмънтън, който и до ден днешен организира през лятото фестивал, наречен “Клондайкски дни” и посветен на похода на авантюристите към богатството.
