Той изпя "Не остарявай, любов" и "Булевардът", написа едни от най-красивите текстове, които се превърнаха в песни и са в съзнанието на поколения българи. На 13 август 1946 г. в София е роден Михаил Белчев. Днес той ще пее в Камчия, а след два дни ще е в морската столица за Празника на Варна.
От средата на 70-е е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и др.
Предлагаме ви част от стиховете на Михаил Белчев, а мелодията сама ще се появи в съзнанието ви.
От много, много отдалеч
От много, много отдалеч
ще идвам винаги докато мога,
Но някой ден, краката ми, щом не издържат.
Ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.
От много, много отдалеч
ще пея винаги докато мога,
но някой ден, щом моят глас не издържи
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.
От много, много отдалеч
ще бъда винаги докато мога,
но някой ден…
Сърцето ми щом се взриви
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.
От много, много отдалеч
ще пея винаги докато мога,
но някой ден, щом моят глас не издържи
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.
Моя любов
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ
На ФСБ
Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичам, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
