Ден преди Богоявление, на 5 януари, българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Празникът затваря цикъла от"мръсни дни", който започва на 25 декември – дните, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
Сутринта на 5 януари в църквата се отслужва служба, водата се кръщава, като попът пуска в нея кръст и се освещава. Той обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена във водата китка босилек. Така се пропъжда лошото и болестите от домовете, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Ако замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
В нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря. Само праведните обаче могат да го видят. А пожелаят ли си нещо, то ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново.
Обредната трапеза на Кръстовден е постна – поднасят се боб, зеле, сарми, ядки и плодове.
Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
