Проектът на държавен бюджет за 2025 г. предизвика вълна от негативни коментари. “Екипът на ИПИ ясно посочи, че този проект поставя икономиката под натиск и заплашва финансовата устойчивост на държавата”, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Безпрецедентно, БНБ също изрази силно критично становище и в прав текст написа, че е против приемането на бюджета в този вид. Тепърва предложеният бюджет ще се обсъжда в парламента, като остава много спорно дали въобще има достатъчно време до края на годината новата фискална рамка да се приеме в срок. Ганев коментира две големи теми, който са в основата на новата философия на бюджета.
Големият ръст на разходите за заплати
Общият разход за заплати в публичния сектор ще достигне 15,8 млрд. лв. през 2025 г., като се залага ръст от 2,9 млрд. лв. Това е 22% ръст на разходите за възнаграждения, на фона на очаквана инфлация от 2,4% и реален ръст на икономиката от 2,8%. В периода 2022-2025 г. ръста на разходите за заплати в бюджета ще достигне 64%. Ако разходите за заплати са представлявали 5,7% от БВП през 2022 г., то през 2025 г. ще достигнат 7,3%. “Подобна структурна промяна в полза на заплатите в публичния сектор, на фона на намаляващо население и липса на кадри в частния сектор, е не просто необяснимо, а недопустимо, ако се придържаме към основите на икономическата логика”, категоричен е Ганев.
Големият ръст на заплатите в обществения сектор през 2025 г. се дължи основно на новите правила за възнагражденията в сферата на отбраната и сигурността. Близо 2,2 млрд. лв. струва нарастването на заплатите само в отбраната и сигурността, докато други 800 млн. лв. са за увеличение на заплатите в останалите бюджетни сфери. Разходите за персонал в МВР се увеличават от 2,5 млрд. лв. до 3,8 млрд. лв. (51% ръст на заплатите), а в министерство на отбраната от 1,7 млрд. лв. до 2,5 млрд. лв. (47% ръст). В по-малките агенции също има огромен ръст – в ДАНС от 163 млн. лв. за персонал до 262 млн. лв. (61% ръст), а в Държавната агенция “Технически операции” – от 81 млн. лв. за персонал до 142 млн. лв. (75% ръст). Подобен ръст на възнагражденията, направен на една стъпка, е просто немислим.
Данъчната амнистия и ролята на ББР
Втората голяма тема е заложената данъчна амнистия, която предвижда приходи в размер на над 5 млрд. лв. Рамката на бюджета всъщност казва, че през 2025 г. огромният ръст на разходите ще бъде посрещнат от приходите от данъчната амнистия, а през 2026 и 2027 г. това раздуване на разходите ще доведе до вдигане на осигурителната тежест с 5 процентни пункта. В този смисъл, темата с данъчната амнистия е централна за бюджета – без тези приходи, цялата рамка се срива и бюджетният дефицит отива далеч извън границата от 3% от БВП.
В чл. 107 от предложения проект на бюджета е записано, че средства от централния бюджет в размер до 2 млрд. лв. може да се депозират в Българската банка за развитие за финансиране чрез банката по програми и мерки, приети от Министерски съвет. Това, заедно с някои изказвания на финансовия министър, потвърждава, че ББР ще участва в процеса на данъчна амнистия. “Казано просто, държавна банка ще отпусне кредити на компании, които ще си платят дължимите данъци, държавата ще им опрости лихвите (по неплатените данъци), а фирмите вече ще имат задължение към банката. Това е мечтана сделка за всяка компания, която е длъжник на хазната. Не и за данъкоплатците, които на практика ще финансират данъчната амнистия – още повече, ако има надежда, че кредитът към държавната банка никога няма да бъде реално изплатен”, коментира в заключение Петър Ганев.
