На пръв поглед резултатите от последното издание на зрелостните изпити изглеждат окуражаващо – средните оценки вървят нагоре, a общините със средна оценка Слаб намаляват. Повод за притеснение обаче e постоянният спад на броя на учениците, които се явяват на изпита по математика – те вече са под 3% от всички зрелостници, въпреки ключовата важност на дисциплината за все повече работни позиции на пазара на труда. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Тъй като МОН не публикува средните оценки на зрелостните изпити на ниво община, неговите данни са изчисления на ИПИ въз основа на тези на ниво училище. Средната оценка за отделните общини е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици – например средната оценка на училище с 50 зрелостници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет.
На пролетната сесия на изпита през 2024 г. по “Български език и литература” са се явили 46,9 хиляди ученици, като продължава тенденцията към ръст в броя на зрелостниците, а повишението е с малко над хиляди души в сравнение с предишната година. Има и значително подобрение в средната оценка – Добър 4,30, с цели 37 стотни спрямо предишната. Това представлява и връщане към стойностите отпреди ковид пандемията, когато средната за страната оценка се движеше в диапазона 4,20-4,30.
Общината с най-висока средна оценка на пролетната сесия по БЕЛ за поредна година е Челопеч, с много добър (5,19), следвана от няколко общини в Смолянско – Златоград (4,99), Сърница (4,80), Баните (4,69). След по-големите градски центрове с добро представяне е Столична община (4,65), Велико Търново (4,63), Пловдив (4,60), Благоевград (4,58), като много от водещите областни центрове тази година успяват да стигнат до средна оценка Много добър.
Значително подобрение има и при слабите оценки – докато с под Среден (3) по БЕЛ миналата година бяха 80 общини, през 2024 г. броят им е спаднал наполовина, до 37. Няма и нито една чиста двойка на общинско ниво, като най-ниският резултат е община Камено, със средна оценка Слаб (2,2). Клъстери с нисък резултат остават в Североизточна и Северозападна България, както и в районите около Пловдив и Стара Загора на юг. Заради липсата на сравнимост обаче нямаме основания да обявим непременно подобрения в грамотността и владеенето на езика от зрелостниците. За поредна година остава вярно и наблюдението, че в общините със средна оценка под 3 по БЕЛ няма нито един явил се на изпита по математика, което от своя страна означава, че слабите местни регионални образователни системи не се справят и с тази дисциплина.
Изпитът по английски език отново е много популярен, като на него са се явили 12,7 хиляди зрелостници. Резултатите на тази матура са високи – средното за страната равнище е Много добър (5,08), а в цели осем общини средната оценка е Отличен. В обратната страна на класирането има две чисти двойки – в Брезник и Приморско, но пък общият брой на общините със средна оценка под Добър (4) на този изпит е едва 12, което показва относително високо общо равнище, поне спрямо трудността на изпита.
“По-притеснителните новини идват по линия на изпита по математика. Тази година на него са се явили едва около 1400 хиляди ученици, или 2,9% от всички зрелостници, видим спад с около 18% спрямо миналата година, особено на фона на повишението в общия брой явили се на ДЗИ. Тези ученици са и силно териториално концентрирани – в едва 51 от 265-те общини на страната, но най-вече в големите градове със силни специализирани математически училища – 400 зрелостници в столицата, 156 във Варна, 76 в Пловдив”, коментира Адриан Николов. На този фон оценките са относително високи – средно за страната Много добър (4,91), а на първите места се класират Гоце Делчев, Долни Дъбник и Бургас. Очаквано малките общини с по няколко явили се имат най-висок резултат (но и най-непостоянен), но пък добре се представят и големите градове – Бургас, Враца, София, Габрово.
Постепенното отпадане на математиката от зрелостния изпит има ясно обяснение – все по-малко ученици, особено извън елитните, специализирани училища се чувстват подготвени да се справят с изпита. Това, впрочем, личи от голямата разлика в постиженията между седми и дванадесети клас – в седми, където математиката е задължителна, резултатите са много по-ниски от тези по БЕЛ, а в дванадесети, където не е, са чувствително по-високи.
“Липсата на интерес към математиката обаче заплашва да се превърне в пречка пред изграждането не само на кадри, специализирани в точните науки, но и в доста по-широк кръг професии, налагащи достатъчно добро владеене на математически знания и умения, от които икономиката ще има все по-голяма нужда. Видимо повишаването и на интереса, и на качеството на образованието по математика в училище е крайно необходима и закъсняла мярка, до която властите все не стигат”, алармира Николов.
