Макар и само с 5 стотни, разликата в успеха на матурата по български език и литература между профилираните и професионалните училища се свива за втора поредна година, достигайки 87 стотни. Въпреки това резултатите на професионалните училища продължават да са значително по-ниски от тези на профилираните. Данните коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Професионалното образование в България е ключово за изграждане на специалисти по професии, за които се очаква да има търсене на пазара на труда и за които не е необходимо висше образование. Това означава, че професионалното образование следва да е пряко свързано с местния пазар на труда и да позволява бърза реализация на завършилите. Важно е да се помни, че значителна част от българските зрелостници завършват професионално образование – по последни данни на НСИ това са повече от 44% от всички ученици в България.
През 2024 година броят на училищата в България с предимно професионални паралелки вече надхвърля този с предимно профилирани такива, а професионалните училища реализират среден успех с 87 стотни по-нисък от този на профилираните гимназии, като за последните две години тя леко се свива. Разликата е най-голяма през 2022 година, когато достига до 99 стотни, но през всяка от разглежданите години разликата между двата вида училища е над 83 стотни. “Това е значителна разлика в успеха и показва дълбоки различия в подготовката на учениците по родния език, независимо от сходния брой часове и учебни програми”, констатира Петя Георгиева.
Според нея разликите се дължат на различия в подбора на учениците след 7. клас, които показват предпочитания към паралелки с профилирано обучение. По-силните ученици на входа съответно имат и по-високи резултати на изхода. Този аргумент е валиден в големите общини, където разнообразието на средни училища и конкуренцията между тях са по-големи. На второ място причина за разликите е фактът, че тежестта на матурите при приема във висшето образование е сериозен. Това засилва стойността на резултатите от ДЗИ за учениците с профилирана подготовка, които традиционно желаят да продължат образованието си след средното. На трето място е допускането, че част от професионалните гимназии всъщност са наследили специалности в професионални направления, останали от миналото, което ограничава търсенето им от учениците и принуждава училищата да приемат ученици на остатъчен принцип, а не по желание за упражняване на конкретна професия. При тях подобряването на качеството на обучението е затруднено и съответно резултатите са по-слаби.
Въпреки по-ниските резултати данните показват, че все повече училища в България избират да откриват професионални паралелки вместо профилирани в опит да задържат учениците си, като им предлагат обучение по професия. Този аргумент е валиден за по-малките училища, тъй като в тях е трудно да се поддържа избор на профилирана подготовка на високо ниво, а и финансирането на учениците в профилираните паралелки като цяло е по-ниско от това в професионалните.
Практическата (а не академична) насоченост на обучението в професионалните паралелки и училища като че ли измества на заден план въпроса с качеството на обучението в тях и резултатите на учениците на матурата. “Въпреки това различията в нивото на владеене на български език, които резултатите демонстрират, следва да се изследват допълнително и да се намаляват. Доброто владеене на родния език е ключово във всички аспекти на личния, професионалния и обществения живот на човек”, алармира Георгиева.
Подобряването на качеството и на резултатите на професионалните училища минава още и през прецизиране на професиите, разширяване на обхвата на дуалното обучение и стимулиране на доброто представяне чрез адекватна система за оценка и награждаване за резултати. “Ще се наложи и закриване на неефективни професионални паралелки и гимназии, които показват дълготрайно ниски резултати и генерират слаб интерес или пък редовно произвеждат работници по професии, за които липсва какъвто и да било интерес на пазара на труда”, смята тя.