С решение на Еврогрупата, финансовите министри и гуверньори на централните банки на Дания и България и президентът на Европейската централна банка от 10 юли 2020 г. българският лев става част от механизма на обменните курсове (по-известен като ERM II). Присъединяването на българската валута към механизма е интересно, тъй като се извършва по нова и в голяма степен импровизирана процедура, която продължава две години. Тя включва поемане на ангажименти за структурни реформи от кандидатстващата страна, одобряването им от Еврогрупата и даване на положително становище за изпълнението им. Същата процедура преминава и Хърватия, чиято валута също става част от механизма на 10 юли т.г., като при нея процедурата протича за една година. Товасе казва в анализ на Калоян Стайков, икономист от Института за пазарна икономика.
Според автора присъединяването към механизма на обменни курсове не е цел само по себе си, а само първата стъпка от дълъг процес за присъединяване на българския лев към единната валута – евро. Това включва както постигане на по-голяма степен на синхронизиране на бизнес цикъла в България с останалата част на еврозоната, така и постигане на по-висока степен на конвергенция, част от която се изразява в повишаване на местните доходи като дял от средните за Европейския съюз. Това е процес, който изисква време, от една страна, и усилия под формата на структурни реформи, от друга. Както България, така и Хърватия поемат такъв ангажимент още с присъединяването си към ERM II. Изискванията обаче не са унифицирани за всички страни, каквито са Маастрихтските критерии, а са индивидуални за различните страни членки, като приоритизират най-належащите реформи.
Стайков изброява какви ангажименти е поела България за присъединяване към ERM II . Те са: Приемане на макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите; Подобряване на надзора върху небанковия финансов сектор, което включва:прилагане и отчитане на Плана за действие за надзора на небанковия финансов сектор;провеждане на оценка на активите и пасивите;разработване и прилагане на базирана на риска система на надзора съгласно „Платежоспособност 2“;Идентифициране на слабости в рамката за несъстоятелност и приемане на пътна карта за отстраняването им;Отстраняване на слабости при транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 срещу изпирането на пари (AML4-Directive) и одобряване на проектозакон за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (AML5-Directive); Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики.
Хърватия поема сходни ангажименти. Последващите ангажименти и за двете страни са тясно свързани с предварителните такива, като или ги надграждат, или, след изпълнение на някои от реформите, излизат на преден план като нови приоритети. В Хърватия последващите ангажименти включват: Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство;Допълнително намаляване на финансовото и административно бреме върху бизнеса чрез допълнително опростяване на административни процедури и намаляване на пара-фискални и неданъчни разходи;Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики;Подобряване на националната рамка за несъстоятелност в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1023.
В България последващите ангажименти включват:Гарантиране на устойчивостта на небанковия финансов сектор;Гарантиране на навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия;Прилагане на пътната карта за подобряване на рамката за несъстоятелност;Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство.
Авторът прави извод, че част от последващите ангажименти също са сходни, докато други се различават, включително има такива, които едната страна вече е изпълнила, а другата тепърва започва да работи по тях. Последващите ангажименти не са някакъв нов механизъм за натиск, а винаги са съществували и са разбирани като необходими предпоставки за устойчивото постигане на Маастрихтските критерии и присъединяването на страните към единната валута. Същото се случва и при присъединяването на естонската крона към ERM II през 2004 г.
Една от основните разлики между подхода при Естония, Литва и Латвия, от една страна, и България и Хърватия, от друга, е че за 16 години европейските институции се научиха, че изпълнението на общи препоръки и насоки не е достатъчно, за да гарантира постигането на желания ефект. Това води до промяна в нагласите и в процедурата за присъединяване, макар да няма формални изменения в правната рамка, вече има по-конкретни препоръки. Нещо повече – стъпките за постигане на поетите ангажименти от България и Хърватия са разписани много подробно. Така например за навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия в България стъпките са разписани по месеци – приемане на подзаконови нормативни актове, избор на бордове на държавните компании в съответствие със закона, анализ на държавните предприятия и т.н., смята авторът.
Стайков подчертава, че усилията за присъединяване на лева към ERM II не започват преди две години, а още с присъединяването на България към Европейския съюз и най-накрая дават своя резултат. Той обаче не е нито крайна цел, нито „чакалня“, в която икономиката изчаква да ѝ се случи нещо хубаво. Напротив – това е единствено неизбежна стъпка, междинна спирка, по пътя към крайната цел, която е заменянето на паричния съвет с единната валута. Най-вероятно това няма да стане нито бързо, нито лесно, както се вижда от опита на Балтийските страни, променящата се политическа и икономическа среда в Европейския съюз, както и от множеството структурни реформи, които ще се необходими в следващите години. Те не са просто кутийки, който трябва да се отметнат, а реална промяна в административния, икономическия и социалния живот, целяща повишаване на инвестициите, доходите, както и гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката.
