Икономическата криза, породена от пандемията с коронавируса, е по-различна от кризата, която наблюдавахме през 2008-2009 г. За разлика от предишната криза, тази се прояви мигновено, за седмици обхвана доста сектори, включително и тези, които не бяха част от ограничителните мерки, коментира пред Kmeta.bg ситуацията у нас Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика. Според него сегашната криза проявява следните характеристики: всеобхватност, бързо проявление и съответно бързо възстановяване, макар че все още не е известно колко бързо ще се върнем на нивата отпреди кризата.
Видяхме, че предишния път икономическата криза продължи няколко години, докато сега в рамките на два месеца стигнахме най-ниската точка при пазара на труда, от която вече се оттласкваме. Положителната тенденция на възстановяване добре се наблюдава при промишленото производство и при товарния транспорт, допълни Стайков.
Според него големият въпрос, който стои пред възстановяването на икономиката си остава несигурността. Много важно е да се знае дали ще има наесен втора вълна на пандемията не само у нас, а и в световен план, а това няма как да се каже с точност. Тази несигурност прави бизнесът предпазлив.
Стайков допълни, че прогнозите са, че изживяхме краткотраен шок, който е концентриран в рамките на второто тримесечие на годината и след това в третото и четвъртото тримесечие може да очакваме рязко възстановяване, докато стигнем до годишен спад от около 7,2%, както сочат данните на различни институции.
Другият въпрос според икономиста е дали тази ситуация няма да доведе до задълбочаване на икономическата криза в други страни, която впоследствие да се прехвърли и върху България. Няколко години си говорим за ново икономическо забавяне в света, дори нова икономическа криза и на практика пандемията беше непредвиден фактор, който може да ускори този процес, но и да го задълбочи. Т.е. въпросът е дали тази пандемия може да бъде стабилизатор за нова икономическа криза.
Стайков смята, че мярката 60/40 със сигурност помогна, макар че може да се спори дали беше навременна, така че ефектът от нея да е по-силен. Факт е, че след като започна да работи след средата на април, започна да намалява и броят на новите регистрирани безработни в Агенцията по заетостта.
Мярката с намаляването на ДДС за туризма обаче беше напълно излишна, защото средствата, които ще се осигурят по тази линия не са някаква сериозна сума, твърди икономистът. Годишният оборот в сектор хотелиерство и ресторантьорство за 2018 г. според него е бил над 6 млрд. лв. и това, че ще им дадат 150 млн. лв. от намаляването на ДДС от 20% на 9% не е нещо сериозно. Според Стайков обаче това променя цялата данъчна система, което не е логично. Можеше да се измисли друга схема на помощ – било чрез гранд, или чрез нисколихвен кредит, който да се изплаща дълго време, смята икономистът. Още повече, че доста такива инструменти бяха предложени през Българската банка за развитие и Фонда на фондовете. В други страни хотелиерите и ресторантьорите ги подпомагат и без да се прави генерална реформа на данъчната система. Така и не разбрахме защо у нас беше предприет този подход.
Прогнозата на Стайков е, че тази криза ще повлияе определено на пазара на труда, защото наблюдаваме освен съкращения и замразяване на заплати, на места и намаления на възнагражденията. Към това се прибавя и преосмислянето на различните бонуси, както и допълнителни схеми за възнаграждения, които различни компании преди кризата са предлагали. Моят прочит е, че тези мерки се предприемат именно заради голямата несигурност в самите компании, които не са наясно дали ще има втора вълна на пандемията, кога тя ще настъпи и колко ще е продължително възстановяването от нея, коментира Стайков.
