Ако нещо ужасно се случи веднъж, може да е трагедия. Когато започне да се случва по десет пъти в годината, вече е всекидневие.
А в Европа е точно така, атентатите не спират. Само във Франция вече убитите са стотици, това е война. Войната също може да е трагична, особено за губещата страна. И както гласи старият виц, Меркели Оланд ще се сражават до последния французин.
Защото тази политика на Европа, водена от тях, ни докара дотук. Всичките приказки за чудесните емигранти, съдебният процес над немски комик, защото дръзнал да си направи майтап с Ердоган, цензурата в Кьолн, когато стотици жени бяха нападнати, а немската преса и полиция гузно мълччеше – целият подход на Меркел към темата е грешен. И понеже Германия е лидер в Европа, тя налага този подход в останалата част на съюза. А Оланд приглася, заедно с чиновниците на Европа. Размахват пръст на Вишеградската четворка, че не искат бежанци. Разследват поляците, карат се на Орбан, предлагаха даже по 150 000 евра глоба за всеки неприет емигрант. Смачкаха Гърция, повериха сигурността си на Турция, заплашват Великобритания с отмъщение за напускането.
Провалът на интеграцията е факт, особено във Франция, но всички си затварят очите. Ако терористите са местни, викат: Видяхте ли, не са виновни бежанците. Сякаш аргументът, че трето поколение емиграция са фанатици дава основание да мислим, че току-що дошлите ще са ангели. Отказът от европейските ценности се превърна в държавна политика, вече в Европа е срамно да си бял и християнин. Всеки опит да поставиш тези въпроси, да говориш за нетърпимостта на ислямистите към Европа е наказван, квалифициран като реч на омразата. Всяка проява на солидарност с традициите и историята на европейските народи е наречена фашизъм, всяка съпротива срещу фаталната политика на самозабравилите се чиновници се преследва, вече ходят и по къщите в Германия да ги глобяват за постовете във фейсбук.
В името на властта се обединиха и леви, и десни, за да правят безпринципни коалиции, само за да спрат льо Пен и Хофер. Без да се опитат дори да проумеят причините зад възхода на националистите, те създават нов Отечествен фронт, сляпо повтарят клишетата на пропагандата, дето всички сме еднакви, дето тероризмът нямал религия, дето всички се обичаме и живеем щастливо заедно.
И живеещите щастливо заедно, еднакви с нас, ни убиват всяка седмица. Иначе Оланд си прави прическа по десет евра на косъм, ако разделим заплатата на фризьора му на плешивината. Барозо си взима пенсия по 150 000 евра годишно от ЕС, а после почва работа в Голдман Сакс, с които заедно подготвиха измамата с дълга на Гърция. Европейските съдилища пускат чеченци, дават им убежища като политически емигранти, докато чеченците се готвят да ни трепят. Виновни няма, всичко е наред в обединена, все по-единна и щастлива Европа.
На този фон има две страни, които са пример за успех на интеграцията и недопускането на ислямски тероризъм. Едната са САЩ, след 11-ти септември с цялата мощ на държавата и ясна политика се справиха с проблема.
Другата е България, страната в ЕС с най-висок процент мюсюлманско население. Благодарение на нашата история, на нашите турци и нашият ислям, ние сме спасени засега от европейския кошмар. Ние сме се научили как да живеем заедно, как да уважаваме различията си, как да се справяме с деликатните разлики помежду ни. Знаем кога е Байрама и кога – Коледа, без да ни учат с прочувствени речи еврочиновници. Празнуваме заедно, живеем заедно и гледаме децата си заедно, без скъпоплатени програми от бюджета на комисията. С всичките си предразсъдъци един към друг, с всичките обидни думи и стереотипи, ние все пак се справяме далеч по-добре.
Оланд и Меркел, барабар с Юнкер, Шулц и Туск, няма нужда да ми обясняват кой е мирен мюсюлманин, и кой джихадист. Нито да ми проповядват мултикулти купешки глупости.
Провалът е при тях, не при нас. Ние сме провалени по десетки други теми, но по тази няма нужда да ми спускат директиви и льо Кабан да ми се плюнчи. Всичките неолиберални плещения на платените политагитатори да си ги държат при тях.
