Преди точно 12 месеца световната дипломация постигна забележителен успех. След дълги преговори и заплахи за военно решение на проблема постоянните членки на Съвета за сигурност плюс Германия и Иран подписаха във Виена споразумение за ядрената програма на Ислямската република.
Документът трябваше да сложи край на тревогите на Запада, че Техеран прикрива разработването на атомна бомба под предлог, че развива ядрена енергетика. На 14 юли 2015 г. хиляди иранци излязоха по улиците на столицата, за да приветстват новината. Надяваха се, че краят на ембаргото ще позволи на затъналата им икономика да тръгне нагоре. Година по-късно ентусиазмът сериозно отстъпва място на съмненията.
Споразумението позволи вдигането на част от международните санкции срещу Техеран. Но въпреки че през иранската столица преминаха десетки чуждестранни делегации резултатите са нищожни. Световният бизнес е привлечен от огромния потенциал на държава с 80 млн. жители, която притежава солидни залежи на петрол и газ. Иран успя да увеличи износа си на нефт и да се възползва от малко чуждестранни инвестиции. Само че големите сделки се бавят.
Един от най-ярките примери е авиационният сектор на Иран, който отдавна има остра нужда от обновяване на самолетния парк. На книга вече са постигнати принципни договорености с „Боинг” и „Еърбъс” за закупуването на най-малко 200 нови лайнера. Големият проблем е, че „зелената светлина” от САЩ, необходима за реализирането на сделките, така и не идва.
Ситуацията е изключително сложна и изглежда без изход. Проблемът е, че въпреки свалянето на санкциите, САЩ продължават да забраняват всички транзакции в долари с Иран. Вашингтон няма готовност да разреши на своите петролни компании да се завърнат в Техеран. Нещо повече, САЩ заплашват с наказания големите международни банки, които правят бизнес с ирански физически или юридически лица, обвинени в подкрепа за „тероризма” или „нарушаване на правата на човека”.
Вашингтон вече наложи на Техеран санкции, свързани с програмата му за балистични ракети. В последствие те бяха вдигнати, макар и ограничено. Сега бизнесът може да дойде да работи в Иран, но само, ако местният партньор не е обект на санкции. Това блокира повечето възможности за бизнес поради сложното финансиране.
Всичко това плаши с реалната опасност от връщане на лентата назад. Звучи странно да проявиш изключителна сериозност в преговорите за постигане на споразумение, но след това да си твърде строг в прилагането му. За всички е видно, че Иран изпълнява своята част от договора. Блокирането идва директно от Белия дом и това стопира действията на всички останали, особено на европейците. Ако нещата продължат в същия дух, има истинска опасност от връщане назад, а това ще бъде ценен подарък за вътрешната опозиция на Хасан Рохани.
Иранският президент успя да доведе до успешен край ядрените преговори. Рохани залага изцяло на ефекта от споразумението, за да спечели втори мандат през 2017 г. Но конкретните резултати от договора все още не могат да се усетят от местното население. Изправен пред това трудно обстоятелство, Рохани призовава за малко търпение. Никой обаче не може да прогнозира колко още ще почакат иранците.
В момента в Иран се води задкулисна схватка за контрол върху икономиката. През годините, в които на страната бяха наложени санкции, Корпусът на гвардейците на ислямската революция запълни вакуума. Беше изградена мрежа от компании, станали доминиращ фактор в икономически сектори като енергетика и телекомуникации. Сега, когато ядрената сделка на книга отвори отново вратите за чуждестранни инвеститори, умереното правителство на Рохани опитва връщане назад.
Идеята на президента е да изтласка консервативния гвардейски корпус от някои икономически сектори с надеждата да влее свежи пари в Иран. Рохани естествено отрича да има конфликт между правителството и центровете на властта в Техеран. Представители и на двете страни обаче признават, че има напрежение заради активното участие на „гвардейците” в бизнеса.
В годините на санкциите Корпусът сключи бизнес сделки с изпитващия остра нужда от внос на петрол Китай и други страни извън ембаргото. Задкулисните борби са отражение на по-широкия дебат за бъдещето на Иран. Умерените политически сили целят известна социална и политическа либерализация и по-добри отношения с ЕС и САЩ. От друга страна, Корпусът и консервативните му съюзници остават недоверчиви към Запада и казват, че Иран няма нужда от чужди компании.
Върховният лидер – аятолах Али Хаменей остро критикува липсата на осезаеми резултати от споразумението. Духовният водач продължава редовно да отправя нападки и срещу „американския враг”. В лагера на консерваторите твърдят, че споразумението се използва от САЩ като средство за натиск. Според тях целта на Вашингтон е Техеран да промени политиката си в Близкия изток. В това число да се откаже от връзките си с Дамаск и ливанската групировка „Хизбула”.
Другата основна стратегическа грешка, която допускат най-вече във Вашингтон, е вероятността още допълнителна строгост да тласне Техеран към Москва. Много ирански лидери вече обявиха, че „ориентация на изток, преди всичко към Русия, е стратегическия избор на страната”. Това означава, че отношенията на Техеран с международните сили стават все по-нюансирани в резултат на промените в региона. Трайните съюзници и солидните врагове са малко на брой, а имената им бързо се променят.
За Иран Русия е стратегически съюзник в подкрепата за сирийския президент Башар Асад. Москва е и потенциален партньор в оформянето на световния пазар на нефт и газ. Именно това са двете страни с най-големите запаси на синьо гориво. Но все пак между тях има сериозни различия.
Русия има солидни договори с Иран в редица стратегически отрасли. Москва е доставчикът на гориво и съоръжения за АЕЦ „Бушер” – единствената действаща иранска електроцентрала. Водят се преговори за още осем. Русия обаче не блокира сезирането на Съвета за сигурност на ООН през 2006 г. по въпроса за ядрената програма на Техеран. Кремъл повтори упражнението и при последвалите санкции.
За момента завоят към Москва е само хипотеза. Аятолах Хаменей вероятно още помни, че Русия подкрепи санкциите на ООН. Споразумението от Виена обаче направи възможно сближаването между Техеран и Москва. Руските компании горят от желание да печелят договори в Иран. Кремъл днес твърди, че ще достави на ислямската република дори система за противоракетна отбрана С-300. Подобна сделка беше невъзможна в годините на ембаргото.
Техеран и Москва са на една и съща страна и в Сирия. Те открито подкрепят Асад чрез ирански съветници от „гвардейците” и руски въздушни удари. Но дори и там има нюанси. Най-важното различие се корени в близките отношения на Москва с Тел Авив. Всички знаем, че Техеран твърди, че никога няма да признае еврейската държава.
В момента Иран има остра нужда от реклама и повдигане на самочувствието. Техеран дълго време следваше упорито дразнеща за Запада агресивна външна политика. Подобно дипломатическо самочувствие обаче има непрестанна нужда от финансова поддръжка, а тя отдавна е проблем. Икономическото възобновяване не би трябвало да е проблем. Иран винаги е бил солиден играч на регионалната шахматна дъска. Въпрос на време е Техеран „да продаде” своето приятелство. Кандидати за него не липсват, а наддаването вече започна.
Преди точно 12 месеца световната дипломация постигна забележителен успех. След дълги преговори и заплахи за военно решение на проблема постоянните членки на Съвета за сигурност плюс Германия и Иран подписаха във Виена споразумение за ядрената програма на Ислямската република.
Документът трябваше да сложи край на тревогите на Запада, че Техеран прикрива разработването на атомна бомба под предлог, че развива ядрена енергетика. На 14 юли 2015 г. хиляди иранци излязоха по улиците на столицата, за да приветстват новината. Надяваха се, че краят на ембаргото ще позволи на затъналата им икономика да тръгне нагоре. Година по-късно ентусиазмът сериозно отстъпва място на съмненията.
Споразумението позволи вдигането на част от международните санкции срещу Техеран. Но въпреки че през иранската столица преминаха десетки чуждестранни делегации резултатите са нищожни. Световният бизнес е привлечен от огромния потенциал на държава с 80 млн. жители, която притежава солидни залежи на петрол и газ. Иран успя да увеличи износа си на нефт и да се възползва от малко чуждестранни инвестиции. Само че големите сделки се бавят.
Един от най-ярките примери е авиационният сектор на Иран, който отдавна има остра нужда от обновяване на самолетния парк. На книга вече са постигнати принципни договорености с „Боинг” и „Еърбъс” за закупуването на най-малко 200 нови лайнера. Големият проблем е, че „зелената светлина” от САЩ, необходима за реализирането на сделките, така и не идва.
Ситуацията е изключително сложна и изглежда без изход. Проблемът е, че въпреки свалянето на санкциите, САЩ продължават да забраняват всички транзакции в долари с Иран. Вашингтон няма готовност да разреши на своите петролни компании да се завърнат в Техеран. Нещо повече, САЩ заплашват с наказания големите международни банки, които правят бизнес с ирански физически или юридически лица, обвинени в подкрепа за „тероризма” или „нарушаване на правата на човека”.
Вашингтон вече наложи на Техеран санкции, свързани с програмата му за балистични ракети. В последствие те бяха вдигнати, макар и ограничено. Сега бизнесът може да дойде да работи в Иран, но само, ако местният партньор не е обект на санкции. Това блокира повечето възможности за бизнес поради сложното финансиране.
Всичко това плаши с реалната опасност от връщане на лентата назад. Звучи странно да проявиш изключителна сериозност в преговорите за постигане на споразумение, но след това да си твърде строг в прилагането му. За всички е видно, че Иран изпълнява своята част от договора. Блокирането идва директно от Белия дом и това стопира действията на всички останали, особено на европейците. Ако нещата продължат в същия дух, има истинска опасност от връщане назад, а това ще бъде ценен подарък за вътрешната опозиция на Хасан Рохани.
Иранският президент успя да доведе до успешен край ядрените преговори. Рохани залага изцяло на ефекта от споразумението, за да спечели втори мандат през 2017 г. Но конкретните резултати от договора все още не могат да се усетят от местното население. Изправен пред това трудно обстоятелство, Рохани призовава за малко търпение. Никой обаче не може да прогнозира колко още ще почакат иранците.
В момента в Иран се води задкулисна схватка за контрол върху икономиката. През годините, в които на страната бяха наложени санкции, Корпусът на гвардейците на ислямската революция запълни вакуума. Беше изградена мрежа от компании, станали доминиращ фактор в икономически сектори като енергетика и телекомуникации. Сега, когато ядрената сделка на книга отвори отново вратите за чуждестранни инвеститори, умереното правителство на Рохани опитва връщане назад.
Идеята на президента е да изтласка консервативния гвардейски корпус от някои икономически сектори с надеждата да влее свежи пари в Иран. Рохани естествено отрича да има конфликт между правителството и центровете на властта в Техеран. Представители и на двете страни обаче признават, че има напрежение заради активното участие на „гвардейците” в бизнеса.
В годините на санкциите Корпусът сключи бизнес сделки с изпитващия остра нужда от внос на петрол Китай и други страни извън ембаргото. Задкулисните борби са отражение на по-широкия дебат за бъдещето на Иран. Умерените политически сили целят известна социална и политическа либерализация и по-добри отношения с ЕС и САЩ. От друга страна, Корпусът и консервативните му съюзници остават недоверчиви към Запада и казват, че Иран няма нужда от чужди компании.
Върховният лидер – аятолах Али Хаменей остро критикува липсата на осезаеми резултати от споразумението. Духовният водач продължава редовно да отправя нападки и срещу „американския враг”. В лагера на консерваторите твърдят, че споразумението се използва от САЩ като средство за натиск. Според тях целта на Вашингтон е Техеран да промени политиката си в Близкия изток. В това число да се откаже от връзките си с Дамаск и ливанската групировка „Хизбула”.
Другата основна стратегическа грешка, която допускат най-вече във Вашингтон, е вероятността още допълнителна строгост да тласне Техеран към Москва. Много ирански лидери вече обявиха, че „ориентация на изток, преди всичко към Русия, е стратегическия избор на страната”. Това означава, че отношенията на Техеран с международните сили стават все по-нюансирани в резултат на промените в региона. Трайните съюзници и солидните врагове са малко на брой, а имената им бързо се променят.
За Иран Русия е стратегически съюзник в подкрепата за сирийския президент Башар Асад. Москва е и потенциален партньор в оформянето на световния пазар на нефт и газ. Именно това са двете страни с най-големите запаси на синьо гориво. Но все пак между тях има сериозни различия.
Русия има солидни договори с Иран в редица стратегически отрасли. Москва е доставчикът на гориво и съоръжения за АЕЦ „Бушер” – единствената действаща иранска електроцентрала. Водят се преговори за още осем. Русия обаче не блокира сезирането на Съвета за сигурност на ООН през 2006 г. по въпроса за ядрената програма на Техеран. Кремъл повтори упражнението и при последвалите санкции.
За момента завоят към Москва е само хипотеза. Аятолах Хаменей вероятно още помни, че Русия подкрепи санкциите на ООН. Споразумението от Виена обаче направи възможно сближаването между Техеран и Москва. Руските компании горят от желание да печелят договори в Иран. Кремъл днес твърди, че ще достави на ислямската република дори система за противоракетна отбрана С-300. Подобна сделка беше невъзможна в годините на ембаргото.
Техеран и Москва са на една и съща страна и в Сирия. Те открито подкрепят Асад чрез ирански съветници от „гвардейците” и руски въздушни удари. Но дори и там има нюанси. Най-важното различие се корени в близките отношения на Москва с Тел Авив. Всички знаем, че Техеран твърди, че никога няма да признае еврейската държава.
В момента Иран има остра нужда от реклама и повдигане на самочувствието. Техеран дълго време следваше упорито дразнеща за Запада агресивна външна политика. Подобно дипломатическо самочувствие обаче има непрестанна нужда от финансова поддръжка, а тя отдавна е проблем. Икономическото възобновяване не би трябвало да е проблем. Иран винаги е бил солиден играч на регионалната шахматна дъска. Въпрос на време е Техеран „да продаде” своето приятелство. Кандидати за него не липсват, а наддаването вече започна.
