Смъртта на севернокорейския диктатор Ким Чен-ир беше водещата новина на 2011 г. Когато Ким Втори почина, имаше много съмнения дали неговият наследник ще се задържи дълго на поста си.
Всеобщото мнение беше, че Ким Чен-ун, син на Ким Чен-ир и внук на бащицата Ким Ир-сен, няма да оцелее в джунглата на севернокорейската политика. В буквалния смисъл!
Нищо подобно. Завършилият образованието си в Швейцария Ким Чен-ун не просто оцеля. Младежът навлезе с висок старт в политиката и бързо бетонира статута си на върха. Напълно в традициите на своите баща и дядо, Ким ликвидира до крак абсолютно всички, които заподозря в нелоялност към вожда, партията и армията. След четиригодишна чистка, съдържаща рокади и публични екзекуции в ръководните среди (включително на неговия чичо и някогашен наставник Джан Сон-тхек), Ким Чен-ун официално се утвърди като върховен лидер на Северна Корея.
За да покаже пред света неоспоримата си власт Ким Трети организира исторически конгрес, свикан от управляващата, а и единствена партия в страната. Форумът, уникален по рода си от близо 4 десетилетия, представляваше един вид свещенодействие. С него 33-годишният държавен водач вече е признат за законен наследник на династическата диктатура. Ким Чен-ун доказа на останалия свят, че контролира абсолютно всичко и всички му се подчиняват. На хартия конгресът може и да беше партиен, но всъщност се проведе единствено и само заради Ким Трети!
Личността на Ким Чен-ун остава обвита в мистерия. Да не кажа, че за него не се знае почти нищо. И това още повече разпалва фантазиите на света за лидера на държавата, разположена в Северната част на Корейския полуостров. Неблагодарна работа е да коментираш, още повече да предсказваш, нещо в страна, където всичко е засекретено и е известно само името на поредния монарх.
Какво знаем досега? Под ръководството на Ким Чен-ун Северна Корея не се либерализира, въпреки плахите надежди. Всъщност това беше и единственият път да се гарантира стабилността на режима и страната за по-дълго време. За съжаление на Запада няма признаци за севернокорейска перестройка. Диктатът на партията-майка продължава. Историята вече доказа, че дори Ким Чен-ир е смъртен, а режимът му не е вечен. Няма да продължи до безкрай и управлението на сина му, но още е твърде рано за сбогуване със заплахата Пхенян.
Ким Чен-ун, внук на създателя на КНДР, остава енигматична личност. Той олицетворява последния култ към личността в комунистическия свят. Неговият портрет е окачен редом до този на баща му и дядо му във всеки дом и във всяка обществена сграда в страната. Предшествениците му са постоянно осмивани. Предишният американски президент Джордж У. Буш наричаше баща му „пигмей” и включи КНДР в „оста на злото”. Сега тонът на Вашингтон е доста по-дипломатичен, донякъде с право. Важно е да се отбележи, че хората, контактували с Ким Чен-ун от първо лице, разказват за сериозното му държание и детайлното познаване на събитията в света.
Смяната на властта в Пхенян преди 5 години беше усетена далеч извън Корейския полуостров. КНДР отдавна предизвиква тревога в света заради своята ядрена дейност и ракетната си програма. По тази причина всички са обезпокоени от евентуална нестабилност и изтръпват при смяна в ръководството на страната. Само че нищо ново по темата. Третият Ким продължи да демонстрира сила у дома и в региона, за да се утвърди. В плановете му не влизаше използването на прехода във властта като възможност за подобряване на отношенията с международната общност.
Основният аспект на севернокорейския проблем за Запада обикновено е КНДР да не изнася ядрените си технологии. До момента няма признаци Пхенян да разполага с бойна глава, която може да се монтира на междуконтинентална балистична ракета. Въпреки целия шум около севернокорейските оръжейни тестове все още не е имало нито един успешен. Пхенян дори претърпя няколко досадни и особено зрелищни несполуки заради трикратния провал при пуска на нова балистична ракета със среден обсег. Оръжието на книга трябва да има обхват на поражение американския остров Гуам в Тихия океан. Само че на практика винаги се разбива секунди след излитане.
За последните 36 г. Пхенян извърши три атомни изпитания – през 2006-а, 2009-а и 2013 г. На 6 януари от КНДР се похвалиха с успешен тест на водородна бомба. На 7 февруари Северна Корея изстреля ракета-носител със спътник. В отговор Съветът за сигурност на ООН прие резолюция с още по-тежки санкции срещу Пхенян. Това обаче едва ли носи успокоение, особено на държавите в Пасифика.
Ким Чен-ун може и да е млад, но определено не е неопитен. Особено важна е неговата абсолютна непредсказуемост. Още 27-годишен той вече е произведен в чин армейски генерал. Бързо печели подкрепата на армията и запази приоритета на военните в държавната политика. Напълно логично младият Ким тръгна още в началото по добре познатия милитаристичен път. Под строгия поглед на вожда Пхенян продължи да развива ядрената оръжейна програма, въпреки международното възмущение.
Севернокорейският елит и този, който го управлява, всъщност нямат интерес от перестройка в страната. В Пхенян се опасяват от каквито и да било промени от страх да не разклатят могъществото си. Вариантът с обединение на двете държави около 38-ия паралел изглежда икономически невъзможен. Вече се появиха версии в миналото, че САЩ може да се възползват и в един момент, с подкрепата на Южна Корея и Япония, да направят опит за силово сваляне на режима в КНДР. При това положение обаче ще се наложи всички да се съобразяват с Китай, който едва ли ще гледа мълчаливо как връхлитат с огън и меч „идеологически близкия” му съсед. Само че Пекин, основният съюзник на Пхенян, вече на няколко пъти показа, че му дотягат военните амбиции на Северна Корея. Невъзможно е да се прогнозира каква ще бъде и позицията на Москва, особено сега.
От 63 г. Северна Корея се готви за нова война. Прави го с нестихваща упоритост и усърдност до дребнавост. Сякаш армия от мравки гради крепост в местност, бедна на ресурси. Всъщност отдавна вече никой не очаква война, но с течение на времето подготовката става все по-старателна. Отбранителната промишленост може би е най-доброто, с което изобщо разполага Пхенян. Не че постига някакви феерични успехи – главно защото всичко останало в севернокорейското производство е на още по-ниско равнище.
От много време обаче „любимият ръководител” в Пхенян знае твърде добре как да вдига залозите в международните преговори. Диалогът, воден от 2003 г., има цел да убеди Пхенян да се откаже от ядрените си амбиции. Ким Втори редовно тръшваше вратата на шестстранните дискусии с участието на двете Кореи, Китай, САЩ, Япония и Русия. Пхенян дори публично се подиграваше с международната общност, осъществявайки ядрени опити, когато си поиска. Дори и в деня, когато беше съобщено за смъртта на Ким Чен-ир, армията на Северна Корея реши демонстративно да раздвижи мускули и пусна две ракети… в океана.
Ким Трети също чудесно знае, че върховното оръжие е безценна разменна монета в тази игра на покер. И в чужбина, и в самата му страна, където за пропагандата е закон да възхвалява мощта на националната отбрана. Командният пулт остава все така стабилно под негов контрол и няма знаци за промяна в близко бъдеще.
