Четете дребния шрифт! Това се оказа добър съвет за врагове и съюзници, когато Вашингтон обяви през есента на 2011 г., че изоставя плановете си за противоракетната отбрана в Източна Европа.
Промяната трябваше да е за сметка на нова система, първоначално с морско базиране. Някак неестествено ПРО или поне европейската й част, потъна изведнъж в бюрата във Вашингтон. Някои, най-вече бившите комунистически страни в Източна Европа, видяха в плана предателство. Русия беше успокоена в рамките на тогавашното „рестартиране” на отношенията на президента Барак Обама с Кремъл. Пет години по-късно този прочит изглежда погрешен.
Ако някой е предполагал, че голямата ракетна игра е приключила изненадващо, също, както и започна, то реалностите са съвсем други. Битката за надмощие между Вашингтон и Москва на „шахматната дъска” на планетата, базирана на употребата на балистични „пешки и офицери”, тепърва започва. Настоящата ПРО е особено могъща фигура и ако опитаме аналогия с най-популярната игра в света е равносилна поне на топ.
ПРО е елемент от стария план на НАТО за създаване на европейска противоракетна отбрана. Първа точка от него е реален факт. На територията на военновъздушната база „Девеселу” в Румъния вече са в оперативна готовност елементи със земно базиране. В това число радарен комплекс „Иджис”, център за оперативно управление и мобилни батареи с ракети-прехващачи СМ-3.
Следващата стъпка е създаването на втора база в Полша. Комплексът в село Реджиково, близо до Балтийско море, трябва да е готов през 2018 г. Военната база ще приеме 24 ракети-прехващачи СМ-3. Тя е разположена само на около 250 км от руския анклав Калининград. Инсталацията ще бъде вградена в по-големия проект за противоракетен щит на НАТО, който включва разположени в Испания американски кораби и радарна станция в Турция. Всичко това под командването на базата „Рамщайн” в Германия.
Програмата за ПРО стартира още при бившия президент Джордж У. Буш. После претърпя значителни промени при Обама, който премахна компонент, планиран за Чехия. Тя обаче не е някакъв новаторски подход в съперничеството по оста Вашингтон-Москва. Легендарната стратегическа отбрана „Звездни войни”, която така и не се осъществи навремето, сложи край на студената война и предопредели нейния победител. Плановете на покойния вече президент Роналд Рейгън и особено финансовата им част, дойдоха в повече на икономическата система на бившия Съветски съюз. И последната рухна.
Стратезите във Вашингтон едва ли са забравили ефекта от тогавашния противоракетен щит. Ако преди почти 35 години технически мираж като „Звездни войни” нанесе катастрофален удар в сърцето на противника, то предполагаемата сила на аналогична система през 2016 г. изглежда страховито. От огромно значение е фактът, че инженерите в Пентагона по времето на Обама вече изглеждат готови да създадат подобно оръжие.
От Вашингтон и Брюксел не спират да повтарят, че щитът е изцяло отбранителен. По думите им целта на ПРО е прехващането на балистични ракети, изстреляни от Близкия изток, най-вече Иран, както и от Северна Корея. Твърди се постоянно, че щитът не е насочен срещу Русия. И наистина системата в момента изглежда абсолютно безпомощна срещу огромния запас на Федерацията от междуконтинентални балистични ракети. Все повече страни обаче разработват или опитват да придобият подобни оръжия. Ракетната технология става все по-модерна и точна, а и с все по-голям обсег.
Разпространението на крилатите ракети е новата глобална заплаха, на която всички обръщат внимание. Добър пример са ударите от руски кораби срещу позиции в Сирия, нанесени от Средиземно и Каспийско море. В края на 2015 г. кораби на Федерацията изстреляха крилати ракети с голям обсег „Калибър” по джихадисти в страната. Пекин също разполага подобни системи по своето крайбрежие и в спорните води на Южнокитайско море. Така че плановете на Белия дом и НАТО изглежда напълно логични.
От гледна точка на САЩ ПРО е нещо повече от ценна придобивка. Реално действаща противоракетна система може да се окаже ключ за глобално военно превъзходство и то за десетилетия напред. Ако американската територия и тази на съюзниците бъде защитена на 100% от прелитащи през двата океана балистични оръжия на противника, първите ще бъдат практически недосегаеми. Никак неслучайно Обама започна преди време да опипва почвата с инициативи за пълно ядрено разоръжаване. Причината е, че ракетен чадър над страната му прави неизползваема цялата палитра на съвременния атомен арсенал.
В Москва виждат ситуацията по друг начин. Кремъл определено не гледа на ПРО като на заплаха за ядрените си сили. Особено пък и в сегашния й ограничен вид. В Русия обаче с право се страхуват, че щитът тепърва ще се развива. В дългосрочен план това означава, че един ден ПРО ще има капацитет да възпира дори страховития потенциал на ядрени сили на Москва.
Москва заплаши в отговор на ПРО да дислоцира ракетни комплекси „Искандер” в Калининград – руски анклав, разположен между Полша и Литва. Това всъщност е най-солидно милитаризираната зона в Европа. Ракети от този клас могат да бъдат въоръжени и с ядрени, и с конвенционални бойни глави. Те имат обсег до 500 км и обсег до всяка точка в Полша. Вече бяха разположени временно в Калининград по време на военни маневри през 2015 г. Ясна демонстрация за способността на Русия за бърза ответна реакция. Анализатори от НАТО са твърдо убедени, че ракетите не са напускали анклава.
Още от 2011 г. от Кремъл настояват за писмени гаранции, че американската ПРО не е насочена срещу Русия. Вашингтон неведнъж отхвърли подобно предложение. Същевременно Държавният департамент посочва, че теоретично САЩ могат да напишат такъв документ, но той няма да има юридическа сила.
Руски представители постоянно отхвърлят и твърдението, че целта е отблъскване на ракетни заплахи от Иран. Лично президентът Владимир Путин изтъква последователността на САЩ и НАТО около проекта дори и след сключената ядрена сделка с Техеран. За тях това е сигурен знак, че щитът е насочен срещу Русия. Москва е непреклонно против да има на прага си модерната военна система. Подобни твърдения не са лишени от логика. Така стигаме до една от малкото ситуации в света, при която и двете страни са прави за себе си.
Разбира се, аргументите на Кремъл също не са лишени от точки за пробив. В Москва едва ли някога ще приемат факта, че тяхната сателитна система в Източна Европа е окончателно изгубена. Разпадането на Варшавския договор и влизането, включително на три бивши съветски републики в НАТО, си остава тежък удар за глобалните амбиции на Русия. И демонстративното размахване на оръжие от САЩ в този район идва малко в повече на Москва.
В цялата остра и изключително динамична размяна на реплики и уточнения руснаците пропускат още едно слабо място в своята теза. Не е тайна, че основният ядрен потенциал на Федерацията е базиран на атомни подводници. Последните едва ли могат да маневрират в равнините на Подмосковието. Евентуална ракетна стрелба срещу САЩ ще се осъществи по-скоро в посока изток над ледовете на Аляска. Така че ПРО едва ли е спирачка срещу ядрената мощ на Кремъл или поне не в смисъла, който влагат в Москва.
Това обаче не е повод за успокоение, защото една балистична ракета е колкото защитно, толкова и нападателно оръжие в подходящите ръце. Изброеното дотук означава, че най-малко в очите на Москва ПРО може и да бъде преграда, например пред Иран, но и чук срещу Русия. И то на съвсем близко разстояние. Във все по-редките си опити да сближат интереси двете страни всъщност се страхуват да не изгубят позиции в голямата стратегическа надпревара. „Ръмженето” на Русия показва, че противникът има предимство, но сега можем да очакваме ново развитие.
Източник: Hipotezi.com
Четете дребния шрифт! Това се оказа добър съвет за врагове и съюзници, когато Вашингтон обяви през есента на 2011 г., че изоставя плановете си за противоракетната отбрана в Източна Европа.
Промяната трябваше да е за сметка на нова система, първоначално с морско базиране. Някак неестествено ПРО или поне европейската й част, потъна изведнъж в бюрата във Вашингтон. Някои, най-вече бившите комунистически страни в Източна Европа, видяха в плана предателство. Русия беше успокоена в рамките на тогавашното „рестартиране” на отношенията на президента Барак Обама с Кремъл. Пет години по-късно този прочит изглежда погрешен.
Ако някой е предполагал, че голямата ракетна игра е приключила изненадващо, също, както и започна, то реалностите са съвсем други. Битката за надмощие между Вашингтон и Москва на „шахматната дъска” на планетата, базирана на употребата на балистични „пешки и офицери”, тепърва започва. Настоящата ПРО е особено могъща фигура и ако опитаме аналогия с най-популярната игра в света е равносилна поне на топ.
ПРО е елемент от стария план на НАТО за създаване на европейска противоракетна отбрана. Първа точка от него е реален факт. На територията на военновъздушната база „Девеселу” в Румъния вече са в оперативна готовност елементи със земно базиране. В това число радарен комплекс „Иджис”, център за оперативно управление и мобилни батареи с ракети-прехващачи СМ-3.
Следващата стъпка е създаването на втора база в Полша. Комплексът в село Реджиково, близо до Балтийско море, трябва да е готов през 2018 г. Военната база ще приеме 24 ракети-прехващачи СМ-3. Тя е разположена само на около 250 км от руския анклав Калининград. Инсталацията ще бъде вградена в по-големия проект за противоракетен щит на НАТО, който включва разположени в Испания американски кораби и радарна станция в Турция. Всичко това под командването на базата „Рамщайн” в Германия.
Програмата за ПРО стартира още при бившия президент Джордж У. Буш. После претърпя значителни промени при Обама, който премахна компонент, планиран за Чехия. Тя обаче не е някакъв новаторски подход в съперничеството по оста Вашингтон-Москва. Легендарната стратегическа отбрана „Звездни войни”, която така и не се осъществи навремето, сложи край на студената война и предопредели нейния победител. Плановете на покойния вече президент Роналд Рейгън и особено финансовата им част, дойдоха в повече на икономическата система на бившия Съветски съюз. И последната рухна.
Стратезите във Вашингтон едва ли са забравили ефекта от тогавашния противоракетен щит. Ако преди почти 35 години технически мираж като „Звездни войни” нанесе катастрофален удар в сърцето на противника, то предполагаемата сила на аналогична система през 2016 г. изглежда страховито. От огромно значение е фактът, че инженерите в Пентагона по времето на Обама вече изглеждат готови да създадат подобно оръжие.
От Вашингтон и Брюксел не спират да повтарят, че щитът е изцяло отбранителен. По думите им целта на ПРО е прехващането на балистични ракети, изстреляни от Близкия изток, най-вече Иран, както и от Северна Корея. Твърди се постоянно, че щитът не е насочен срещу Русия. И наистина системата в момента изглежда абсолютно безпомощна срещу огромния запас на Федерацията от междуконтинентални балистични ракети. Все повече страни обаче разработват или опитват да придобият подобни оръжия. Ракетната технология става все по-модерна и точна, а и с все по-голям обсег.
Разпространението на крилатите ракети е новата глобална заплаха, на която всички обръщат внимание. Добър пример са ударите от руски кораби срещу позиции в Сирия, нанесени от Средиземно и Каспийско море. В края на 2015 г. кораби на Федерацията изстреляха крилати ракети с голям обсег „Калибър” по джихадисти в страната. Пекин също разполага подобни системи по своето крайбрежие и в спорните води на Южнокитайско море. Така че плановете на Белия дом и НАТО изглежда напълно логични.
От гледна точка на САЩ ПРО е нещо повече от ценна придобивка. Реално действаща противоракетна система може да се окаже ключ за глобално военно превъзходство и то за десетилетия напред. Ако американската територия и тази на съюзниците бъде защитена на 100% от прелитащи през двата океана балистични оръжия на противника, първите ще бъдат практически недосегаеми. Никак неслучайно Обама започна преди време да опипва почвата с инициативи за пълно ядрено разоръжаване. Причината е, че ракетен чадър над страната му прави неизползваема цялата палитра на съвременния атомен арсенал.
В Москва виждат ситуацията по друг начин. Кремъл определено не гледа на ПРО като на заплаха за ядрените си сили. Особено пък и в сегашния й ограничен вид. В Русия обаче с право се страхуват, че щитът тепърва ще се развива. В дългосрочен план това означава, че един ден ПРО ще има капацитет да възпира дори страховития потенциал на ядрени сили на Москва.
Москва заплаши в отговор на ПРО да дислоцира ракетни комплекси „Искандер” в Калининград – руски анклав, разположен между Полша и Литва. Това всъщност е най-солидно милитаризираната зона в Европа. Ракети от този клас могат да бъдат въоръжени и с ядрени, и с конвенционални бойни глави. Те имат обсег до 500 км и обсег до всяка точка в Полша. Вече бяха разположени временно в Калининград по време на военни маневри през 2015 г. Ясна демонстрация за способността на Русия за бърза ответна реакция. Анализатори от НАТО са твърдо убедени, че ракетите не са напускали анклава.
Още от 2011 г. от Кремъл настояват за писмени гаранции, че американската ПРО не е насочена срещу Русия. Вашингтон неведнъж отхвърли подобно предложение. Същевременно Държавният департамент посочва, че теоретично САЩ могат да напишат такъв документ, но той няма да има юридическа сила.
Руски представители постоянно отхвърлят и твърдението, че целта е отблъскване на ракетни заплахи от Иран. Лично президентът Владимир Путин изтъква последователността на САЩ и НАТО около проекта дори и след сключената ядрена сделка с Техеран. За тях това е сигурен знак, че щитът е насочен срещу Русия. Москва е непреклонно против да има на прага си модерната военна система. Подобни твърдения не са лишени от логика. Така стигаме до една от малкото ситуации в света, при която и двете страни са прави за себе си.
Разбира се, аргументите на Кремъл също не са лишени от точки за пробив. В Москва едва ли някога ще приемат факта, че тяхната сателитна система в Източна Европа е окончателно изгубена. Разпадането на Варшавския договор и влизането, включително на три бивши съветски републики в НАТО, си остава тежък удар за глобалните амбиции на Русия. И демонстративното размахване на оръжие от САЩ в този район идва малко в повече на Москва.
В цялата остра и изключително динамична размяна на реплики и уточнения руснаците пропускат още едно слабо място в своята теза. Не е тайна, че основният ядрен потенциал на Федерацията е базиран на атомни подводници. Последните едва ли могат да маневрират в равнините на Подмосковието. Евентуална ракетна стрелба срещу САЩ ще се осъществи по-скоро в посока изток над ледовете на Аляска. Така че ПРО едва ли е спирачка срещу ядрената мощ на Кремъл или поне не в смисъла, който влагат в Москва.
Това обаче не е повод за успокоение, защото една балистична ракета е колкото защитно, толкова и нападателно оръжие в подходящите ръце. Изброеното дотук означава, че най-малко в очите на Москва ПРО може и да бъде преграда, например пред Иран, но и чук срещу Русия. И то на съвсем близко разстояние. Във все по-редките си опити да сближат интереси двете страни всъщност се страхуват да не изгубят позиции в голямата стратегическа надпревара. „Ръмженето” на Русия показва, че противникът има предимство, но сега можем да очакваме ново развитие.
Източник: Hipotezi.com