Садик Хан е най-коментираният човек в Европа. За него се говори повече от Владимир Путин, Ангела Меркел и дори Кристияно Роналдо.
Ако случайно не сте го чували, не позволявайте екзотичните имена да ви заблудят. Садик Хан не е звезда в крикета, лидер на „Ал Кайда” в Пакистан или могъщ филмов продуцент от Боливуд. Той е новият кмет на британската столица Лондон!
Победата на 45-годишния син на имигранти от Близкия изток е сензация. Пакистанец по произход, мюсюлманин по вероизповедание. Избран в сложно време. Цяла Европа е в шок от ислямския тероризъм. Париж и Брюксел още възстановяват щети от атентати, а агентите от службите за сигурност отдавна са забравили смисъла на думата отпуск. Все още няма знак, че е намерено решение и на кризата с бежанската вълна от югоизток. На западния бряг на Ламанша обаче винаги са били свободни да мислят различно. Това е и една от причините да имат водеща роля в този все по-объркан свят. Така се пише история.
Лондон винаги е бил град на контрастите. Следва още един. Първият мюсюлманин кмет на западна столица наследи на поста бъбрив, светлокос почитател на излизането на кралството от ЕС и с физиономия на типичен британец – Борис Джонсън. Последният ръководи Лондон 8 години. Сега мегаполисът е управляван от син на шофьор на автобус, израснал в общинско жилище. И на никой не му пука за цвят на кожата, вероизповедание и т.н. Важното е кметът да си върши работата, а тя не е никак малко и няма да е лесна. Как да не обичаш 21 век?!
Днес Хан изглежда като класически герой от съвременна приказка. Роден е през октомври 1970 г. Семейството емигрира от Пакистан в Обединеното кралство малко преди това. Не ми звучи като вероятен кмет на Лондон, но прогнозите са създадени, за да бъдат разрушавани. 45 години по-късно това е реалността. И всичко се случва на географска ширина, където висшата политика винаги е била привилегия на определен елит. Не и с произход от Централна Азия. На 6 май обаче за Хан гласуваха масово както хора в бедните квартали, така и такива от лондонското Сити!
Кариерата му протича на един дъх. На 15 години Садик става член на Лейбъристката партия. През 1994-а е избран за общински съветник в Южен Лондон. Заема поста до 2006 г. 12 месеца по-късно прекратява адвокатска практика и става депутат. Три години след това тогавашният премиер Гордън Браун го назначава за министър, отговарящ за общностите. На следващата година поема сектор транспорт. Първият мюсюлманин в британско правителство! 9 години по-късно победата на Хан на кметските избори е рядка новина с положителен знак за Лейбъристката партия.
Сега основната мисия е Лондон. Градът, който се сблъсква с огромни предизвикателства. Евентуалната му подкрепа за излизането на Великобритания от ЕС на референдума през юни, може да навреди на икономиката на столицата. А мнението на кмета на Лондон има тежест.
Мегаполисът отдавна е без реална конкуренция като бизнес столица на Европа. През 2015 г. дори изпревари Ню Йорк като най-голям световен финансов център за годината. На фона на тези данни 27% от 8,6 млн. лондончани все още се определят като бедни. Макар заетостта да се повишава броят на хората от работещи семейства, които живеят в недоимък, скочи със 70 на сто само за 10 години. Хан обеща да направи Лондон „по-справедлив и по-равнопоставен”.
Повишаването на наемите и недостигът на жилища бяха доминиращи теми в предизборната кампания. Хан обвини правителството за кризата. Заяви, че кабинетът е позволил на чуждестранни инвеститори да изкупуват имоти в Лондон, използвайки ги като „златни тухли” за трупане на активи. Средната цена на жилище през март достигна 534 785 паунда (1 327 336 лв.). Ръст с 14% на годишна основа и около 15 пъти повече от средната заплата в столицата. Сега Хан смята да накара предприемачите да дадат право на лондончани първи да избират нови жилища преди да ги предложат на чужди купувачи.
Новият кмет обеща още данъчни облекчения за компаниите, които плащат повече на служителите си. За Лондон минималната заплата за покриване на разходите е 9,40 паунда на час (около 23 лв.). Хан иска да насърчи компаниите да плащат доброволния минимум. Обеща да предложи данъчно облекчение за малките компании, които предлагат по-висока минимална заплата. Хан е на мнение, че тя трябва да бъде повишена до 10 лири на час (25 лв.)
Цените на билетите в метрото, автобусите и влаковете в Лондон са сред най-високите в света. Подземната железница става и все по-натоварена заради нарастващото население. Хан обеща да замрази цените на градския транспорт, като същевременно продължи модернизацията.
Трудното едва сега започва. На практика лондонският кмет има по-малко правомощия от нюйоркския си колега, но това не опростява сложността на задачата му. Хан вече определя цялостната стратегия за град с решаваща роля за британската икономиката. Столица с ключова позиция за световните финанси. Първото и „най-високо” препятствие пред него не беше свързано с икономика. Хан трябваше да убеди сънародниците си, че… не е ислямист. Изборната му победа означава, че е успял. Но не му беше никак лесно. Особено при наличието на някои стари грехове в миналото.
През 2004 г. Хан се среща с ислямски радикали под егидата на пропалестинската организация „Приятели на Ал Акса”. През 2009 г. в интервю за иранската телевизия сравнява умерените британски мюсюлмани с „чичо Том” (в разговорния английски синоним на предател). Контактува с опасни личности. Сред тях египтянинът Ясер ал Сири, автор на думите за „достойната смърт” на Осама бин Ладен. В отговор на обвиненията в прикрит екстремизъм Хан обяснява, че човек не винаги знае предварително с кого ще се озове на една сцена. Извини се за грешките, изглеждаше искрен и лондончани му повярваха.
Кметът определено има черни точки в биографията си, но кой няма. Едно е сигурно, той е твърд почитател на принципа, че ислямът е съвместим със светското управление. Абсолютно необходима позиция за Европа. Хан винаги изразява учудване от появата на бурки по улиците на Лондон. Твърди, че те пречат на хората „да си говорят лице в лице”. Подкрепя и гей браковете. В отговор дори беше наказан като вероотстъпник с фетва от имам от Брадфорд. Може да се каже, че в родината на Чърчил точно това се очаква от модерен лейбъристки лидер.
Победата на Хан е историческо събитие. Тя показа, че демокрацията може да победи всяка религия, а не обратното. Дори исляма. На Острова трябва да са горди, че отново са първи в трудна битка. Разбира се, че не само Лондон, не само Обединеното кралство, но и цяла Европа се сблъскват с криза на идентичността. Всички те опитват с променлив успех да интегрират своите граждани от мюсюлмански произход. Лондончани показаха как се прави.
Садик Хан е най-коментираният човек в Европа. За него се говори повече от Владимир Путин, Ангела Меркел и дори Кристияно Роналдо.
Ако случайно не сте го чували, не позволявайте екзотичните имена да ви заблудят. Садик Хан не е звезда в крикета, лидер на „Ал Кайда” в Пакистан или могъщ филмов продуцент от Боливуд. Той е новият кмет на британската столица Лондон!
Победата на 45-годишния син на имигранти от Близкия изток е сензация. Пакистанец по произход, мюсюлманин по вероизповедание. Избран в сложно време. Цяла Европа е в шок от ислямския тероризъм. Париж и Брюксел още възстановяват щети от атентати, а агентите от службите за сигурност отдавна са забравили смисъла на думата отпуск. Все още няма знак, че е намерено решение и на кризата с бежанската вълна от югоизток. На западния бряг на Ламанша обаче винаги са били свободни да мислят различно. Това е и една от причините да имат водеща роля в този все по-объркан свят. Така се пише история.
Лондон винаги е бил град на контрастите. Следва още един. Първият мюсюлманин кмет на западна столица наследи на поста бъбрив, светлокос почитател на излизането на кралството от ЕС и с физиономия на типичен британец – Борис Джонсън. Последният ръководи Лондон 8 години. Сега мегаполисът е управляван от син на шофьор на автобус, израснал в общинско жилище. И на никой не му пука за цвят на кожата, вероизповедание и т.н. Важното е кметът да си върши работата, а тя не е никак малко и няма да е лесна. Как да не обичаш 21 век?!
Днес Хан изглежда като класически герой от съвременна приказка. Роден е през октомври 1970 г. Семейството емигрира от Пакистан в Обединеното кралство малко преди това. Не ми звучи като вероятен кмет на Лондон, но прогнозите са създадени, за да бъдат разрушавани. 45 години по-късно това е реалността. И всичко се случва на географска ширина, където висшата политика винаги е била привилегия на определен елит. Не и с произход от Централна Азия. На 6 май обаче за Хан гласуваха масово както хора в бедните квартали, така и такива от лондонското Сити!
Кариерата му протича на един дъх. На 15 години Садик става член на Лейбъристката партия. През 1994-а е избран за общински съветник в Южен Лондон. Заема поста до 2006 г. 12 месеца по-късно прекратява адвокатска практика и става депутат. Три години след това тогавашният премиер Гордън Браун го назначава за министър, отговарящ за общностите. На следващата година поема сектор транспорт. Първият мюсюлманин в британско правителство! 9 години по-късно победата на Хан на кметските избори е рядка новина с положителен знак за Лейбъристката партия.
Сега основната мисия е Лондон. Градът, който се сблъсква с огромни предизвикателства. Евентуалната му подкрепа за излизането на Великобритания от ЕС на референдума през юни, може да навреди на икономиката на столицата. А мнението на кмета на Лондон има тежест.
Мегаполисът отдавна е без реална конкуренция като бизнес столица на Европа. През 2015 г. дори изпревари Ню Йорк като най-голям световен финансов център за годината. На фона на тези данни 27% от 8,6 млн. лондончани все още се определят като бедни. Макар заетостта да се повишава броят на хората от работещи семейства, които живеят в недоимък, скочи със 70 на сто само за 10 години. Хан обеща да направи Лондон „по-справедлив и по-равнопоставен”.
Повишаването на наемите и недостигът на жилища бяха доминиращи теми в предизборната кампания. Хан обвини правителството за кризата. Заяви, че кабинетът е позволил на чуждестранни инвеститори да изкупуват имоти в Лондон, използвайки ги като „златни тухли” за трупане на активи. Средната цена на жилище през март достигна 534 785 паунда (1 327 336 лв.). Ръст с 14% на годишна основа и около 15 пъти повече от средната заплата в столицата. Сега Хан смята да накара предприемачите да дадат право на лондончани първи да избират нови жилища преди да ги предложат на чужди купувачи.
Новият кмет обеща още данъчни облекчения за компаниите, които плащат повече на служителите си. За Лондон минималната заплата за покриване на разходите е 9,40 паунда на час (около 23 лв.). Хан иска да насърчи компаниите да плащат доброволния минимум. Обеща да предложи данъчно облекчение за малките компании, които предлагат по-висока минимална заплата. Хан е на мнение, че тя трябва да бъде повишена до 10 лири на час (25 лв.)
Цените на билетите в метрото, автобусите и влаковете в Лондон са сред най-високите в света. Подземната железница става и все по-натоварена заради нарастващото население. Хан обеща да замрази цените на градския транспорт, като същевременно продължи модернизацията.
Трудното едва сега започва. На практика лондонският кмет има по-малко правомощия от нюйоркския си колега, но това не опростява сложността на задачата му. Хан вече определя цялостната стратегия за град с решаваща роля за британската икономиката. Столица с ключова позиция за световните финанси. Първото и „най-високо” препятствие пред него не беше свързано с икономика. Хан трябваше да убеди сънародниците си, че… не е ислямист. Изборната му победа означава, че е успял. Но не му беше никак лесно. Особено при наличието на някои стари грехове в миналото.
През 2004 г. Хан се среща с ислямски радикали под егидата на пропалестинската организация „Приятели на Ал Акса”. През 2009 г. в интервю за иранската телевизия сравнява умерените британски мюсюлмани с „чичо Том” (в разговорния английски синоним на предател). Контактува с опасни личности. Сред тях египтянинът Ясер ал Сири, автор на думите за „достойната смърт” на Осама бин Ладен. В отговор на обвиненията в прикрит екстремизъм Хан обяснява, че човек не винаги знае предварително с кого ще се озове на една сцена. Извини се за грешките, изглеждаше искрен и лондончани му повярваха.
Кметът определено има черни точки в биографията си, но кой няма. Едно е сигурно, той е твърд почитател на принципа, че ислямът е съвместим със светското управление. Абсолютно необходима позиция за Европа. Хан винаги изразява учудване от появата на бурки по улиците на Лондон. Твърди, че те пречат на хората „да си говорят лице в лице”. Подкрепя и гей браковете. В отговор дори беше наказан като вероотстъпник с фетва от имам от Брадфорд. Може да се каже, че в родината на Чърчил точно това се очаква от модерен лейбъристки лидер.
Победата на Хан е историческо събитие. Тя показа, че демокрацията може да победи всяка религия, а не обратното. Дори исляма. На Острова трябва да са горди, че отново са първи в трудна битка. Разбира се, че не само Лондон, не само Обединеното кралство, но и цяла Европа се сблъскват с криза на идентичността. Всички те опитват с променлив успех да интегрират своите граждани от мюсюлмански произход. Лондончани показаха как се прави.
