Когато Чембърлейн преговаря с Хитлер през септември, 1938-ма година, той е убеден, че е постигнал успех. Е да, трябва да си затвори очите за някои дреболии.
Като унищожаването на Чехословакия например, но пък носи на англичаните траен мир, така сам казва. И също казва, че не може кралството да се тревожи за една малка страна, колкото и да е симпатична.
Малко по-късно започва световната война. Води я Чърчил, който е предупредил Чембърлейн за ужасните последици от подобно поведение.
Когато Доналд Туск и Меркел преговарят с Ердоган, те са доволни, че са постигнали успех в отношенията между Турция и ЕС. Е да, трябва да си затворят очите за избитите кюрди, за нахлуването на полицията в редакцията на най-големия вестник, за журналистите в затворите, за масовите чистки на неудобните в администрацията, в съда, в армията, за грубото смазване на елементарните демократични свободи. Не просто да си затворят очите, те дори награждават Ердоган с безвизов режим, с ускорено приемане в ЕС, с няколко милиарда евра.
Преди месец изтекоха записите на разговора между Туск, Юнкер и Ердоган, където Ердоган открито ги заплашва да залее Европа с бежанци. Те му казват, че се отнасят към него като към принц. Той им казва, че това е естествено, той ръководи огромна и силна страна. Преговарят си хората, любезничат. Пак е отчетен огромен напредък.
Трябва да видите и доклада от ноември, за напредъка на Турция в преговорния процес за ЕС. И там има огромен напредък, е вярно, в икономическата част предимно. За сметка на това пък е отбелязано, че има някои смущаващи развития в другите области, но нищо сериозно. Малко с медиите нещата не са съвсем перфектни, малко нещо реформите се забавили, но то било защото се проточили изборите.
В същия доклад, на еврочиновниците, пише и че гражданското общество расте и се увеличава в Турция. Известна тревога будели леките ограничения на свободата на словото напоследък, просто хората в ЕС леко са загрижени. Иначе няма тежки проблеми, всичко е цветя и рози. И това по време, когато Турция е водеща страна в света по брой на арестувани и осъдени журналисти.
Срещата с Давутоглу тази седмица беше дни след щурмуването на редакцията на най-големия вестник в страната, Заман. Демонстрация на сила, безцеремонна проява на репресии, нарочно направена точно преди срещата в Брюксел. Оланд като че ли измънка нещичко по темата, в смисъл пак сме загрижени, обаче после отчетоха успехите и всичко си дойде на мястото.
Както с Чембърлейн, така и с тези, съвсем скоро нещата ще лъснат и ще дойдат други лидери в Европа, които да оправят последиците. Които ще трябва да отговорят на истинските въпроси:
Каква е разликата между Асад и Ердоган всъщност? Двама диктатори, които репресират собствените си граждани, водят война срещу своето население, потъпкват свободите и правата им? Как единият е враг, а другият приятел?
Кои са общите ценности, които Ердоган споделя с другите съюзници в НАТО?
Как отговаря Турция на критериите от Копенхаген за членство в ЕС? Особено в частта за малцинствата и свободите на гражданите, политическите критерии?
Защо Европа, в лицето на днешните ѝ водачи, се поддаде на изнудването на Ердоган? Защо мълчи за престъпленията, извършвани от режима в Турция? Какви санкции наложи заради войната в югоизтока срещу кюрдите, къде е списъкът с лицата, на които е забранено да влизат в ЕС като съучастници на режима?
Защо мълчи за политическите затворници? Защо пренебрегва становищата на своите институции, включително на Европейския съд по правата на човека? Как прилага дефиницията за правова държава към политиката на Анкара?
Днес демократите в Турция гледат с отчаяние как Европа ги предава. Борците срещу диктатурата на Ердоган са обезверени, а младите, светски и либерални хора едва ли могат да проумеят какво се случва. Как е възможно един диктатор да бъде ласкан и глезен от Меркел и останалите уж демократи в Европа. Как Европа обръща гръб на собствените си принципи, как потъпква в калта на унижението си своите вековни ценности. Днес Туск, Юнкер и Меркел предадоха не просто Европа, те предават и бъдещето на Турция.
От 2013-та насам Ердоган систематично разрушава постиженията на светската република, на демократичните граждани на южната ни съседка. Пред очите на цяла Европа той унищожава постигнатото за десетилетия. Турция беше пример, уникално постижение в ислямския свят, стабилна и уважавана държава, която се основаваше на модерни разбирания за свобода и демокрация. Сега това е разрушено, републиката на Ататюрк се хлъзга надолу в блатото на гражданската война и религиозния фанатизъм, в международни и вътрешни конфликти. И Европа е съучастник в тази разруха.
Източник: Hipotezi.com
