Първите осем години от живота на най-младата държава в Европа – Косово – изминаха доста бързо.
Едва ли много хора, включително в бившата сръбска провинция, си спомнят буйното народно веселие по улиците на Прищина на 17 февруари 2008 г. По-малко от девет години след прекратяването на сраженията в областта, етническото албанско население в Косово все пак получи възможността да живее в независима държава. Жителите на областта очакваха с нетърпение отделянето от Сърбия. Надяваха се то да им донесе нови работни места, чуждестранни инвестиции и дори членство в ЕС и НАТО. Плановете на албанските лидери отдавна бяха добре известни и лесно предвидими, така че точната дата на независимостта остана единствено за историята.
Новите управляващи в Косово определено се надяваха на бързо признаване от страна на основните играчи в световната политика. Както можеше да се очаква САЩ и много от големите държави-членки на ЕС, включително Великобритания, Франция, Германия и Италия, нямаха особени колебания по темата. Други страни от общността, като Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, останаха неотклонни. Изброените все още се противопоставят на статута на новата държава. Повечето от тях логично се опасяват от сепаратистки настроения на собствените си територии. Другите просто са солидарни с Белград.
Досега независимостта на Косово е призната от 111 страни. В това число 23 членки на ЕС. Сред тях няма как да е Сърбия. Западната ни съседка обаче видимо промени безсмислената войнствена тактика и дори стартира процедура по оценка на законността на статута на Прищина в Международния съд в Хага. Белград видимо омекоти тона, но още не може да реши какво да прави с бъдещето на Косово. Въпреки декларациите, никой не можа да принуди не само Сърбия да признае новия си съсед, но също и петте страни-членки на ЕС, които не са го направили. Това си остана въпрос от компетенциите на отделните държави и тяхната суверенна политика.
Радостта от осемте години независимост бързо прерасна в песимизъм, Лошите новини идваха една след друга. Прегледът на събитията днес представлява смесена картина. Докато някои правителства на Косово смятат, че страната им е постигнала „сериозен успех” за последните години, светът забелязва обратното. Икономическата криза стана факт в твърде неподходящ момент за Прищина, защото направи щедрите на обещания донори доста предпазливи. Западът не просто намали значително помощите, но и поиска по-решителен контрол върху корупцията и усвояването на парите. Обхванати от собствени финансови проблеми, САЩ и държавите от ЕС поставиха като важно условие пред Косово, страната да започне да развива жизненоспособна икономика. Последното се оказа нерешим проблем за Прищина.
Много хора, празнуващи осмата годишнина от независимостта на страната си, ще изпитат съжаление за пропуснатите възможности през цялото това време. Още през 2009 г. Косово стана член на Международния валутен фонд и на Световната банка, но не и на ООН. Статистическите данни сочат икономически ръст, но това не означава нищо за гражданите, които не усещат промяна в трудното си ежедневие. Чуждестранните инвестиции в страната през отминалата година регистрираха пореден спад, а желаното светло бъдеще отново се отложи за неопределено време. Забавянето на международното утвърждаване на младата държава нямаше как да не се отрази директно и на вътрешнополитическата система, която буквално се разпадна.
8 години след отделянето на Косово от Сърбия различията в Европа относно статута на Прищина се задълбочават. Споровете за зле обмислената стратегия вече са заменени от дипломатически натиск над Сърбия да не се противопоставя на процесите. Сегашното положение на практика е възможно най-лошото статукво – замразен, но нерешен конфликт. Казус, при който са допуснати много юридически и политически абсурди. Косовският въпрос остава като тежест не само за Белград, Прищина и народите, които живеят на тази територия, но и за целия континент.
Ситуацията е огромен товар за и без друго пълния с проблеми ЕС. Редувайки сравнително спокойствие с горящи гранични пунктове и въоръжени войници, косовската криза е далеч от окончателно решение. Развръзката, която би трябвало да дойде от Белград или Прищина, не се вижда. Сърбите си имат свои проблеми, свързани с икономическата криза, а младата държава нагледно показа, че не може да се самоуправлява. Това съвсем не означава прогноза за нова война. По-скоро шанс за възможност за съвместно съществуване на Белград и Прищина в името на общия им път към ЕС. За момента обаче това изглежда много далеч. Раните остават неизлекувани, проблемите – нерешени, а желанието за диалог – по-скоро по собствено нежелание.
Основният двигател на опитите за сближаване на Сърбия и Косово е ЕС. Желанието на Брюксел да помири двата балкански съседа изглежда обречено. Основният проблем е, че ЕС иска и се надява нещо да се случи по оста Белград-Прищина много повече от самите участващи. Двете държави говорят открито и приятелски, но ясно личи, че са твърде далеч една от друга. Погледнато от различна гледна точка, диалогът беше и си остава от съществено значение не само за европейската перспектива на региона, но и за общата цялост на съюза. Разговорите са базирани на резолюцията на ООН, предложена съвместно от Сърбия и всички страни-членки на ЕС. Приоритетите в тях обаче остават твърде далечни за изпълнение и двете държави не изглеждат готови да стигнат сами до тях.
Твърде възможно е един ден Белград и Прищина да отхвърлят предразсъдъците за статута на Косово, но този момент остава в бъдеще време. Рано или късно той несъмнено ще се случи, но ще са нужни десетилетия. Истинският край на проблема ще настъпи едва, когато и Сърбия, и Косово станат част от ЕС. Ако изобщо това е възможно. На практика Балканите все още остават в период на изчакване между драматичното минало и неопределеното бъдеще.
Първите осем години от живота на най-младата държава в Европа – Косово – изминаха доста бързо.
Едва ли много хора, включително в бившата сръбска провинция, си спомнят буйното народно веселие по улиците на Прищина на 17 февруари 2008 г. По-малко от девет години след прекратяването на сраженията в областта, етническото албанско население в Косово все пак получи възможността да живее в независима държава. Жителите на областта очакваха с нетърпение отделянето от Сърбия. Надяваха се то да им донесе нови работни места, чуждестранни инвестиции и дори членство в ЕС и НАТО. Плановете на албанските лидери отдавна бяха добре известни и лесно предвидими, така че точната дата на независимостта остана единствено за историята.
Новите управляващи в Косово определено се надяваха на бързо признаване от страна на основните играчи в световната политика. Както можеше да се очаква САЩ и много от големите държави-членки на ЕС, включително Великобритания, Франция, Германия и Италия, нямаха особени колебания по темата. Други страни от общността, като Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, останаха неотклонни. Изброените все още се противопоставят на статута на новата държава. Повечето от тях логично се опасяват от сепаратистки настроения на собствените си територии. Другите просто са солидарни с Белград.
Досега независимостта на Косово е призната от 111 страни. В това число 23 членки на ЕС. Сред тях няма как да е Сърбия. Западната ни съседка обаче видимо промени безсмислената войнствена тактика и дори стартира процедура по оценка на законността на статута на Прищина в Международния съд в Хага. Белград видимо омекоти тона, но още не може да реши какво да прави с бъдещето на Косово. Въпреки декларациите, никой не можа да принуди не само Сърбия да признае новия си съсед, но също и петте страни-членки на ЕС, които не са го направили. Това си остана въпрос от компетенциите на отделните държави и тяхната суверенна политика.
Радостта от осемте години независимост бързо прерасна в песимизъм, Лошите новини идваха една след друга. Прегледът на събитията днес представлява смесена картина. Докато някои правителства на Косово смятат, че страната им е постигнала „сериозен успех” за последните години, светът забелязва обратното. Икономическата криза стана факт в твърде неподходящ момент за Прищина, защото направи щедрите на обещания донори доста предпазливи. Западът не просто намали значително помощите, но и поиска по-решителен контрол върху корупцията и усвояването на парите. Обхванати от собствени финансови проблеми, САЩ и държавите от ЕС поставиха като важно условие пред Косово, страната да започне да развива жизненоспособна икономика. Последното се оказа нерешим проблем за Прищина.
Много хора, празнуващи осмата годишнина от независимостта на страната си, ще изпитат съжаление за пропуснатите възможности през цялото това време. Още през 2009 г. Косово стана член на Международния валутен фонд и на Световната банка, но не и на ООН. Статистическите данни сочат икономически ръст, но това не означава нищо за гражданите, които не усещат промяна в трудното си ежедневие. Чуждестранните инвестиции в страната през отминалата година регистрираха пореден спад, а желаното светло бъдеще отново се отложи за неопределено време. Забавянето на международното утвърждаване на младата държава нямаше как да не се отрази директно и на вътрешнополитическата система, която буквално се разпадна.
8 години след отделянето на Косово от Сърбия различията в Европа относно статута на Прищина се задълбочават. Споровете за зле обмислената стратегия вече са заменени от дипломатически натиск над Сърбия да не се противопоставя на процесите. Сегашното положение на практика е възможно най-лошото статукво – замразен, но нерешен конфликт. Казус, при който са допуснати много юридически и политически абсурди. Косовският въпрос остава като тежест не само за Белград, Прищина и народите, които живеят на тази територия, но и за целия континент.
Ситуацията е огромен товар за и без друго пълния с проблеми ЕС. Редувайки сравнително спокойствие с горящи гранични пунктове и въоръжени войници, косовската криза е далеч от окончателно решение. Развръзката, която би трябвало да дойде от Белград или Прищина, не се вижда. Сърбите си имат свои проблеми, свързани с икономическата криза, а младата държава нагледно показа, че не може да се самоуправлява. Това съвсем не означава прогноза за нова война. По-скоро шанс за възможност за съвместно съществуване на Белград и Прищина в името на общия им път към ЕС. За момента обаче това изглежда много далеч. Раните остават неизлекувани, проблемите – нерешени, а желанието за диалог – по-скоро по собствено нежелание.
Основният двигател на опитите за сближаване на Сърбия и Косово е ЕС. Желанието на Брюксел да помири двата балкански съседа изглежда обречено. Основният проблем е, че ЕС иска и се надява нещо да се случи по оста Белград-Прищина много повече от самите участващи. Двете държави говорят открито и приятелски, но ясно личи, че са твърде далеч една от друга. Погледнато от различна гледна точка, диалогът беше и си остава от съществено значение не само за европейската перспектива на региона, но и за общата цялост на съюза. Разговорите са базирани на резолюцията на ООН, предложена съвместно от Сърбия и всички страни-членки на ЕС. Приоритетите в тях обаче остават твърде далечни за изпълнение и двете държави не изглеждат готови да стигнат сами до тях.
Твърде възможно е един ден Белград и Прищина да отхвърлят предразсъдъците за статута на Косово, но този момент остава в бъдеще време. Рано или късно той несъмнено ще се случи, но ще са нужни десетилетия. Истинският край на проблема ще настъпи едва, когато и Сърбия, и Косово станат част от ЕС. Ако изобщо това е възможно. На практика Балканите все още остават в период на изчакване между драматичното минало и неопределеното бъдеще.