Помните ли онзи стар виц от времената на социализма? За хипопотама, който бил затънал до шията в калта.
Всъщност, май не беше точно кал, но поне цветът съвпада! Важното е, че хипопотамът искал още и още от същото. Е, този виц е особено актуален в момента. Действието в него се развива зад югозападната ни граница.
Няма такава държава като Македония. Безкрайна поредица от управленски гафове, политически абсурди и балканско твърдоглавие. Държавата, която все по-малко хора държат да виждат на картата, сама „пали” спасителните мостове и се носи към унищожението. Лимитът на доверие отдавна е изчерпан. Македония се отдалечава с всяка минута от набелязаните цели. Няма сигнали на някой да му пука особено. Управляващите не правят почти нищо, с което поне да опитат да сплотят разделеното общество. Или да променят неотстъпчивостта на съседите си по спорните теми. Нещо повече, македонците успяха да се скарат с абсолютно всички. И днес са сами. Но не сами срещу всички, сами срещу себе си.
Днес Скопие е в центъра на събитията. За пореден път. Въпреки уроците от миналото, балканските страсти в македонски вариант отново предизвикаха струпване на буреносни облаци по и без това неясното небе над Скопие. И този път обичайната теза за „външния враг” не работи. Няма актуални критики на Брюксел или пореден ултиматум от Гърция. Проблемът е изцяло вътрешен. Какъвто всъщност винаги е бил. И този път македонците трябва да бъдат оставени да се оправят сами, защото очевидно не искат и не позволяват на друг да им помогне. А желаещи не липсват. Но няма как да помогнеш на някой, който не иска.
Да погледнем политическата карта на Балканите. На запад са Албания и Косово, с които Скопие е на нож. На север сърбите имат свои проблеми и едва ли им пука за драмите на Македония. Нищо, че за много от тях грехове носят точно в Белград. На изток – България. Там всичко приключи още преди да започне. Българското доверие към Македония се изчерпа през лятото на 2006 г. Скопие не просто отхвърли подадената ръка, но и сам си създаде изкуствен враг. На юг – Гърция. По-добре изобщо да не питам.
Няма нищо учудващо, че в подобна обстановка македонските политици си правят каквото поискат. Само преди дни президентът Георге Иванов амнистира от наказателно преследване всички, замесени в грандиозния скандал с подслушването. Направи го във времена на сериозна политическа криза. Два месеца преди предсрочните избори на 5 юни и в момент, когато парламентът е разпуснат. И не пропусна да обвини за всичко „външни сили”. Колко оригинално!
Решението на президента беше изненада. Неговите близки сътрудници, не знаеха какво ще говори шефът един час преди пресконференцията. Някои го определиха за държавен преврат, други като улеснение. Ситуацията незабавно ескалира. Този път вече в крайно опасна посока. Истинска заплаха буквално за оцеляването на държавата. Обърканите от годините на безумства македонци пак излязоха на улиците. Обстреляха с яйца и коктейли „Молотов” приемната на президента, министерството на правосъдието, дори и околните хотели. И защо? Едва ли самите те знаят. Улична демокрация, огън и камъни просто за идеята. А уж следват избори. Но този филм вече сме го гледали.
На Европа определено й писна от Македония. В Брюксел си имат предостатъчно проблеми и нямат нужда от нови. А за капак на всичко и този път Скопие обвини „външни сили” за проблема. От ЕС сега очакват с подчертан интерес предсрочните парламентарни избори на 5 юни. Въпреки че случващото се на тях може лесно да се пророкува. Насилие и фалшификации ще съпътстват процеса на гласуване. Последните ще нанесат още един твърде сериозен удар върху перспективите за членството на Скопие в ЕС, а по-всяка вероятност и в НАТО.
Проблемите на македонските държавници с гръцкото вето вече се допълват от острото възмущение, което се породи на запад, от видното и недопустимо отсъствие на демократична законност. Вредата върху имиджа на страната е огромна и може би ще се окаже непоправима. От тази гледна точка, изглежда твърде вероятно ЕС да забави допълнително преговорите за присъединяване със Скопие. Защото пак ще трябва да бъде забравено случилото се на още едни избори.
Македония обаче сякаш не желае да си научи урока и продължава люшкането между два опасни полюса. Различията в становищата на управляващите по основните предизвикателства пред страната изглеждат твърде дълбоки. Ако стопирането на евентуалното членство на Скопие в НАТО бъде последвано от провал на диалога с ЕС, Македония е заплашена да остане за дълго време извън събитията.
Скопие трябва спешно да намери решение за няколко проблема. Сред тях са спорът с Гърция за името, бъдещите отношения със съседите и сложните междуетнически и коалиционни отношения в страната. Влизането на Македония в ЕС и Северноатлантическия блок е универсалното лекарство за тях. Страната се намира в деликатно положение в особен момент за региона и има нужда от солиден и сигурен гръб. Да, в Скопие съществува пълен консенсус за потребността от членство в ЕС и НАТО, но по-важно е да има съгласие и по въпроса за начините за постигането му.
В Скопие може и да не го разбират, но сме на прага на необратим момент. Повече от ясно е, че амбициите на страната да стане част от ЕС трудно подлежат на промяна. По-важното е – още ли иска Европа да привлече Македония в своите редици? Отговорът на този въпрос вече не клони твърдо към положителен. Да, разширяването на съюза в югоизточна посока продължава. Но се очертава празно поле между Адриатическо море, Алпите и София. И няма чужда сила, която да реши вътрешномакедонските проблеми. Но няма и други алтернативи. Звучи безумно – подкрепа за бъдещето пристига от всички посоки. Само не и от македонската национална тъкан. Ако това не се промени, Скопие най-после ще пропадне в пропастта, която сам копае!
Източник: Hipotezi.com
