С налагането на модерното общуване в интернет, през Туитер, Фейсбук и другите форуми за мигновена комуникация по целия свят, се появиха и големите надежди за промяна. Ако хората могат да се самоорганизират свободно, без никой да им пречи – какво по-хубаво? Милиони буквално могат да поддържат връзка постоянно, да насочат енергията си за своите цели, да координират действията, без дори да плащат за това. Звучи чудесно, сякаш за пръв път в историята технологията ни дава и възможност, и инструмент за промяна на света. Последните събития в Северна Африка и Близкия изток, в Украйна и Истанбул доказаха това, нарекохме ги фейсбук-революции неслучайно. Антисистемните движения като Окупирай Уолстрийт дължат своя успех предимно на мрежата. Намерихме ли новата панацея за своите проблеми като общество?
Опасявам се, че не сме. Фейсбук и другите подобни мрежи могат да са полезни при отрицанието, но в изграждането са напълно безсилни. Нещо повече, вероятно ще се окаже, че дори пречат за постигане на трайни решения. Колкото и странно да звучи, техните предимства са в голяма част от случаите в основата на подобни проблеми. Казано с други думи, за протести и въстания са подходящи, но дотук. За последващите стъпки дори може и да пречат. Нека изброим няколко от причините за горното твърдение.
Фейсбук – ползвам него като нарицателно за социална мрежа, но доводите са валидни и за останалите – само увеличава противопоставянето. Мога да се спра поне на няколко фактора за този ефект от общуването в мрежата:
1. Човек е анонимен – и това сваля задръжките, както знаем от поредица социални експерименти. Дори със собствения си профил, ние сме анонимни в огромната тълпа на глобалната мрежа. Точно както анонимните хулигани на футболните мачове, ние си позволяваме да вършим в мрежата неща, които не бихме и помислили дори в истинско общуване. Да хулим другите, да се подиграваме открито, да ходим по стените – образно казано в къщите – на напълно непознати и да говорим глупости. Това никога не бихме направили в другия живот, извън компютъра. Естествено, подобно поведение само увеличава противопоставянето, ескалира агресията. Нищо градивно няма тук.
2. Човек не носи отговорност. За своите постъпки във фейсбук ние не се тревожим особено, защото са виртуални, нищо не може да ни засегне в истинския живот от тях. Поради тази причина ставаме далеч по-безотговорни в мрежата, отколкото при личните си отношения. Каквото и да напишем, каквото и да предложим, на нас не ни пука. Не могат да ни държат сметка, не могат да ни съдят за нашите действия във фейсбук. Тази безнаказаност, безотговорност за делата и думите насърчава всичко друго, но не и съзидателното, премерено отношение. Дори и някой да ни се разсърди в мрежата, ние може просто да го изтрием, да го премахнем, откъдето идва и следващата драма.
3. Човек може лесно да избира приятели, както и да премахва врагове. В живота не е така, не решаваш с кого да си съученик, колега, комшия. В мрежата това е изцяло в твоя власт, ти подбираш средата си както пожелаеш. За обграждането със себеподобни – което е допълнителен проблем, ще кажем след малко за него – създава изцяло невярна представа за света. И това стерилно, изкуствено създадено обкръжение ние приемаме за меродавно, а всяка критика блокираме само с едно натискане на бутон. Това увеличава разделянето между нас, създава фалшиво усещане за истина и непогрешимост и прави в крайна сметка позициите ни още по-несъвместими. Вместо да говорим с опонентите, ние ги трием и се обграждаме с клакьори. Как ще решим проблемите, когато дори не се чуваме вече?
4. Оттук идва и изкривяването на мащаба и тежестта на проблемите. На нашите стени излизат нашите приятели, всички селектирани, за да споделят нашите възгледи. Изведнъж се оказва, че съвсем незначима новина, е споделена от всички нас и вече изглежда важна. В подбраната група от себеподобни в мрежата ние виждаме и подбрани теми. Дневният ред на обществото може да е на светлинни години от този, който върви във фесйбук-средата ни, но ние няма да разберем това. И като приоритети, и като влияние, и като значение. Фейсбук раздалечава, вместо да сближава позициите ни в буквален смисъл, ние дори не виждаме другите. А когато ги виждаме, ние действаме по предните начини – атаки, обиди, блокиране, нищо смислено не може да произтече от това.
5. В това разделение, фрагментиране на обществения дневен ред, лъжите и псевдоновините намират много добра почва. Не само заради явлението на груповото мислене – ние преутвърждаваме нашите възгледи в нашата среда и изолираме обективна, чужда на нас информация – но и заради скоростта, с която се разпространяват тези глупости. Светкавично може да плъзнат откровени манипулации, да бъдат преписвани и цитирани. Основната задача на всяко общуване – да отсееш, да редактираш информацията, да я претеглиш при срещи с други, различни от теб хора внимателно – тук я няма. Не си длъжен да изслушаш другия, нито да се съобразиш с него. Да напсуваш някого по фейсбук е доста по лесно, отколкото в очите. И това ни лишава от шанса да чуем алтернатива, да премислим стойността на информацията и представите си за дадена тема.
6. А цялата тази скорост на общуване, заедно с изобилието на говорители, факти и лъжи, изисква прекалено много време. И понеже го нямаме, ние започваме да ограничаваме обема, да пишем и четем кратки текстове, да търсим прости отговори на проблемите. Нямаме време както в истински разговор да навлезем в дълбочина, да обсъдим подробно и от всички страни. Всеки има своя набор от факти и истини, толкоз. Кратко, ясно и категорично е в мрежата, колкото по-просто, толкова по-лесно за възприемане и утвърждаване. Това, разбира се, няма нищо общо с много по-сложната действителност, в която всъщност живеем. Проблемите имат прости и лесни решения само във фейсбук, в живота е далеч по-трудно. За съжаление, тук няма време да се занимаваме с досадни, бавни и сложни неща. Два остроумни реда, колаж и фалшива статистика и сме готови, няма кой да се напъва да чете и мисли.
7. И стигаме може би до една още по-страшна заблуда, илюзията на интернет, че всички профили са еднакви, че сме равни, защото Цукерберг ни е създал такива. Понеже прилича убедително на демократичния принцип един човек – един глас, това вярване е особено опасно. Всеки знае еднакво с другия, всеки е видял и споделил важна информация, всеки се е изказал по темата. Това е аксиома в мрежата, пълно равенство на всички с профил, всички публикации са еднакво важни. А всъщност обратното е вярно, има глупави и умни, има запознати и лаици, не всеки може да говори по всяка тема. Какафонията на фейсбук единствено увеличава неразбирането, заглушава малкото разумни идеи, а те са малко, защото няма как всеки да е прав.
Мрежата е способна да обедини много различни хора, с коренно противоположни интереси, само за кратко, само в името на общ враг. Тя не може да способства, да улесни изграждането на алтернатива и досега не е успяла да го направи. Арабската пролет бе фейсбук – движение в премахването на режими, не в изграждането на демокрации. Профанизирането на политиката, на обществените проблеми, води само до псевдорешения, които изглеждат лесни и достъпни за всеки. Фейсбук наистина е странна смес между Александрийската библиотека и Вавилонската кула. Но както знаем, ако добавим един килограм тор към един килограм мед, получаваме два килограма тор. В оригиналния афоризъм думата не е точно тор, но да не издребняваме.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
