Както вече знаете, международна група журналисти публикуваха документи от една панамска фирма, адвокатската кантора Монсак Фонсека. Там се съдържа информация за офшорни компании, регистрирани от тях, по поръчка на клиентите им.
Това е напълно законна практика, естествено, стига да не става дума за пране на мръсни пари, или укриване на данъци. Още по-важно е обаче, ако се окаже, че тези компании са свързани с политици и публични фигури, които просто няма как да докажат произхода на средствата.
Основният фокус на това разследване, поне до момента, е върху приближени на президента Путин, които са прехвърлили близо два милиарда долара през подобни финансови операции. Негов близък приятел и съученик, Сергей Родулгин, се оказва един от най-богатите виолончелисти на планетата. Той е и кръстник на дъщеря му, и музикант с милиарди в офшорни компании. Разбира се, че очевидно става дума за подставено лице, формален собственик на тези пари, който е сложен да покрие самия Путин.
И тук започва българската драма: вечните битки ала “хаджи Генчо и дядо Либен”, ала “чорбаджи Марко и чичовците на Вазов”, русофили и русофоби. Което е интересна самостоятелна тема, ние сме държава, която се дефинира с отношението си към друга държава, но за това ще пишем друг път. Сега да разгледаме основните критики срещу това разследване.
Защо няма американски политици в този списък? Ясно е, че е поръчков.
Защо нямаме достъп до цялата информация? Това са терабайти, на нас ни дават по-малко от един процент от тези досиета, крият ли другите?
Името на Путин не е споменато нито веднъж, в самите документи го няма, защо го посочват за виновник? Това е евтина пропаганда.
Къде са фирмите от Уолстрийт, къде са милиардерите и банкерите? Всички знаем, че това са истинските крадци, как пък така нито един не е в списъка?
Този уж консорциум от разследващи журналисти кой го подбра? Ясно е кой, то се вижда какво публикуват.
Кой финансира това разследване? Сорос ( наистина той е един от дарителите на проекта), Рокфелер, американски фондации. Е какво очаквате да разкрият, сметките на Обама ли?
Сноудън го смазаха, когато изнесе далеч по-потресаващи факти, а сега тези ни ги представят за герои?
За цвят са сложили двама-трима дърти лордове от камарата и един премиер на държава от 300 000 души, все едно селски кмет в Китай, то се вижда, колко е нагалсено всичко.
Списъкът с критики може да продължи, но се надявам, че добихте представа за българския спор. Той е не за фактите, не за разкритията, а за условията, за обективността на проучващите. За това, дали е безпристрастно разследване, или пропагандна поръчка цялата операция.
В този спор любопитното е, че всички аргументи на проруската страна са невалидни. Няма значение кой изнася една информация, argumentum ad hominem, важна е самата тя. Едно твърдение не става по-невярно в зависимост от това, кой го казва. Дете може да каже мъдрост, а старец с опит и три дипломи да е глупав. Който и да е изнесъл тези факти, ние трябва да коментираме тях, а не приносителя.
Същото е и с оплакването, че разследването може да е едностранчиво (но ние не знаем това, тепърва предстоят да излизат документи, ще видим кои са там). Това, че има неразкрити убийства, не е основание да освободим заловените убийци, нали така? За Родулгин, човекът на Путин, данните са налице. Ако за Меркел няма данни, това не оневинява Путин. Дори да са нарочно пропуснати едни политици, другите пак дължат обяснение за тези разкрития.
Финансирането на това разследване се представя като обвинение, принципът на който плаща, той поръчва музиката. Това обаче е валидно за нашите ширини, не за тамошните. Никсън плащаше, но си замина от разследване. Да си е заминал някой съветски, или руски Никсън? В демокрациите може да проверяваш и контролираш властта, в диктатурите е невъзможно. Нещо повече, дори и да е фокусът върху Путин, това може да стане само с тези журналисти, с руски не. И не променя намерените факти.
Имаме съвсем простички неща, два милиарда долара по сметки на Родулгин. Той не може да има тези пари, иначе софийската филхармония щеше да ходи на работа с бус Бентли и репетира на Кюрасао. Това е въпросът, на него трябва да отговори Кремъл. А че има и други бандити, знаем – но знаем благодарение на свободната журналистика, не на Москва. Абрамович има най-скъпите яхти, футболен отбор в Англия и приказно богатство, но в Русия въпроси не задават за това.
Източник: Hipotezi.com
