Преди 2496 години триста гърци или по-точно спартанци, за да следваме историята, успяват да сътворят невиждан подвиг.
Елините се изправят срещу хилядократно по-многоброен противник, влизат в жестока битка и меко казано объркват плановете му с храбростта си. Техните правнуци, някои от които може и да не са чували за цар Леонид, но определено още познават тънкостите на военната тактика, особено в частта й – как да сложим прът в колелото на системата и да накараме чужденците да платят за нашите проблеми, нищо, че нямат никаква вина за тях.
За поредна седмица Гърция се тресе на фона на ескалиращо социално напрежение в условия на революционна ситуация. Правителството на Алексис Ципрас е изправено отново пред непредвидимите реакции на фермери и упражняващите свободни професии, много от тях извън всякакви граници. Повод за народното недоволство този път е спорната пенсионна реформа на кабинета в Атина. Водени от твърде противоречивия опит на миналото, недоволните гръцки земеделци блокираха пунктове на границата, за наше съжаление най-вече в посока север. Така за огромен ужас на съседите, този вътрешен проблем за секунди се превърна в регионален и за него най-скъпо плащат финансово закъсалите българи.
За всички наблюдатели отдавна е ясно, че демонстрациите се превърнаха в елемент на гръцката политика, откакто започна кризата, чийто края стои някъде в бъдещето. И Ципрас съвсем не е първият премиер, който се изправя пред подобно масово народно недоволство. „Повярвайте ми, положих огромни усилия да убедя Алексис да се намеси”, това заяви премиерът Борисов пред журналисти в Брюксел по повод усилията му за решение на граничната блокада. Само че думите едва ли нарушават съня на гръцкия му колега. Практиката е показала, че Ципрас се плаши и предприема конкретни действия само, когато срещу него стои германският канцлер Ангела Меркел, а още по-добре, ако до нея е френският президент Франсоа Оланд.
Лошото за съседите на Гърция е, че в момента в Атина имат много по-драматични проблеми, търсещи бързо решаване. Това обяснява и защо местните земеделци продължават безрезултатно да очакват конкретна покана от премиера за диалог. Всяка следваща седмица е ключова. Атина вече е подложена на многократен натиск заради бежанския проблем, заради очакваната от кредиторите оценка за извършените реформи, обещани от кабинета и не на последно място, заради изключително тежката вътрешна обстановка. За пореден път гръцкото правителство и лично премиерът водят битка на много политически и икономически фронтове. Атина преговаря за продължаване на спасителната програма, а едновременно с това оказва натиск, за да избегне изваждането си от Шенген. На национално ниво Ципрас се опитва да предотврати бунт в собствената си партия СИРИЗА, като на този фон е изправен пред ескалиращи безредици в родината.
Преговорите с ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) в началото на февруари се оказаха пълен провал. Те ще бъдат подновени в края на месеца, а предложената от правителството пенсионна реформа най-вероятно ще остане спорен въпрос. Атина и нейните кредитори са съгласни, че Гърция трябва да икономиса около 1,8 млрд. евро тази година, но двете страни отново спорят как може това да стане факт. Някои политически ветерани в южната ни съседка пак опитаха да си спечелят вътрешни съюзници срещу „лошите” чиновници от МВФ, като вдигнаха фалшива тревога, че страната им има достатъчно ресурси, за да може да функционира най-късно до юни. Справка в архивите на Европейската централна банка обаче показа, че Атина трябва да погаси през юли задължения на стойност около 2,3 млрд. евро. След това няма други значими плащания по дълга през 2016 г., което намалява драстично вероятността от фалит или излизане на страната от еврозоната. Така че призраците от миналото вече не плашат никого.
Атина обаче е изправена пред по-спешен проблем за решаване. На 12 февруари ЕС даде срок от три месеца на страната, за да представи и да приложи планове за решаване на бежанската криза. И ако Брюксел реши до май, че Гърция не прави достатъчно, за да защити границите си, тогава заплахите за изключване от Шенген стават реалност. Това, за ужас на Ципрас, най-вероятно ще доведе до отслабване на народната подкрепа за спасяването на страната и едва ли ще видим нов популистки референдум.
От тази гледна точка е видно за всички, че сложността на ситуацията е огромна. Местните и външни проблеми на Гърция всъщност са дълбоко свързани помежду си, но първото основно предизвикателство за Ципрас реално идва отвътре. Правителствената коалиция управлява и то не от вчера, с мнозинство от едва три гласа в парламента. Дори и един малък „бунт” от страна на партиите, подкрепящи кабинета, ще доведе до неговото безвъзвратно падане. С думи прости, ще се види дали Ципрас ще може да преодолее вътрешните реакции и външните съмнения. В миналото той някак успя да преметне всички, но всеки следващ опит може да е фатален, защото никой вече не иска да плаща грешките на Гърция. И тъй като нищо не показва, че са възможни цялостни решения, твърде вероятно е в най-скоро време да видим поредните избори в Гърция. С всички последствия, които този вот би имал за икономиката, мястото на Атина в еврозоната и въобще за нейното бъдеще, особено в тези взривоопасни дни за планетата.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
