Жалко, че така и не се намери журналист, можещ да събере 2 и 2, който да зададе на Борисов правилните въпроси. А те са точно три. Наистина ли Европа вече е разделена на три лагера, всеки от които тепърва ще събира подкрепа за идеите си? Наистина ли Юнкер ще маха мониторинга за Румъния поради съдебната им реформа, или просто ги привлича на своя страна? Наистина ли България все още не е заела страна в бъдещия голям европейски дебат?
Ще се постарая да отговоря вместо министър-председателя.
На терена съвсем отчетливо изкристализираха различията между ядрото на ЕС (представено от страните основателки Франция и Германия), левия фланг в лицето на Великобритания/Камерън и четирите държави от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Със сигурност президентът на Еврокомисията Юнкер и неговите съидейници Меркел и Оланд имат от какво да се притесняват. От едната им страна е налице традиционният евроскептицизъм на англичаните, където вече се появиха серия от радикални идеи за промени в законите, касаещи пазара на труда. Все насочени срещу мигрантите – без значение да са от Балканите или пък принадлежат към новата вълна – Близкия Изток и Северна Африка. Говори се забрана на социалните помощи (за срок от четири години), рестрикции по отношение преводите на средства към родните страни. Идната година пък предстои референдум за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Всичко това съчетано с настроенията на шотландците за отделяне от Лондон.
С други думи казано – предстоящата среща на Върха на ЕС (на 18 и 19 този месец в Брюксел) ще е първия рунд, в дългия мач за надмощие в Европа, въпреки твърденията на председателя на Европейския съвет, че през тази седмица ще бъде решено бъдещето на диалога Великобритания-ЕС. По-скоро Доналд Туск леко драматизира ситуацията, за да налее вода в мелницата на бюрократична Европа. Тази, към която вече подхождат с резерви в родната му Полша, управлявана обаче от политическия опонент Качински.
Който принадлежи към все по-набиращата популярност група на представителите на Централна и Източна Европа в Европейския съюз. Държави, които са ясна опозиция на Меркел и Оланд(парадоксално обединение на десница и левица. На тяхна страна е и председателят на Европарламента – немският социалист Мартин Шулц). Те казват ние няма да се съобразяваме повече с вашите разпореждания, защото с либералната си политика към мигрантите, докарахте Европа до разговор за смисъла от съществуване на общия пазар и отворените граници. Тази теза бе отчетливо прокарана (за искащите да я чуят) и от унгарския премиер Орбан при посещението му у нас. За него Шенген е мъртъв. (Франция на практика уби Шенген с 6-месечния собствен граничен контрол. От друга страна Меркел провали идеята за свободното пространство с поканата към емигрантите. Вече са необходими нови вътрешни граници. Не може да влезеш в Гърция и да отидеш в Швеция.)
И ние трябва съвсем ясно да определим националните си приоритети. Време да кажем какво искаме и от кого. От отбора на Камерън/Вишеградската четворка или от тима на Меркел/Оланд/Юнкер?
Съвсем резонно дойде и поканата за срещата на Вишеградската четворка в Прага към Борисов. Тя е съвсем неслучаен знак (Не бе случайна и визитата на английския премиер Камерън в България. Нищо, че според нашите медии излезе, че той е любител на офроуд пътешествията в района на Странджа и Сакар) и очевидно е израз на практическа покана за присъединяване към Чехия, Словакия, Полша и Унгария). Такава със сигурност е получила и Румъния. И тук идва отговорът на втория въпрос към премиера.
Председателят на Еврокомисията Юнкер похвали Букурещ за реформите и обеща сваляне на мониторинга, не защото експремиерът социалист Нъстасе е в затвора. Или поради вкараните зад решетките министри и депутати. Нищо, че определени кръгове в България смениха снимките си във Фейсбук с румънския флаг (преди там грееше Христо Иванов). Напротив – разиграването е много по-сложно, раздаването тепърва е направено. Първите ходове предстоят, но анонсите са направени. От нас зависи дали ще участваме в мача или ще гледаме двубоя от страничния балкон на залата.
А сблъсъкът е ясен. Франция и Германия искат интегриран съюз, а Камерън и Орбан се борят за свободен ЕС. Политическите различия вече са по тази ос, традиционното противопоставяне на левица и десница все по-отчетливо отстъпва.
В тази игра България няма ясна политика и става заложник на интереси. Липсва ясна позиция Всеки може да те дърпа. Това е което наблюдаваме тези дни.Юнкер дава отстъпка на Румъния. Опитите на френския посланик Кабан да клати правителството пък са част от много по-големия и надскачащ българска територия сблъсък – за и против вида на ЕС, такъв какъвто го познаваме
Едната визия е на Орбан и Камерън – силни парламенти, суверенна политика. Сами да определим колко ще влязат от емигрантите и ще има ли помощи. Другата гледна точка е запазване на статуквото и осланяне на старите мерки за справяне с новите проблеми. Така мислят основателите на Европейския съюз. Бедата е, че ние не си избираме лагер. Нито Меркел, нито Вишеградската четворка
Ето в какво ни изпревари Румъния. Не в назначението на двама или трима заместници на главния прокурор. Или, че е пратила обвинител номер 1 да се отчита в парламента. Както днес пише експравосъдният министър.
Букурещ са преди нас, просто защото имат гледна точка и стратегия. Не са се фиксирали във вътрешнополитическите си крамоли, виждайки, че сега е моментът да изяснят какви са позициите им в големия европейски дебат и респективно каква ще е ползата от това. Просто прагматизъм и доза национален егоизъм, липсващи в обществените дискусии в родното общество.
Които до толкова лъхат на интелектуална немощ, че сякаш се намираме във времената на Брежневия застой. Заети с провинциалните си Радини вълнения и прения за Пеевски и Прокопиев останахме с впечатление, че Борисов отива в Прага, за да спре търг за магистрала. Вероятно сега ще лети до Брюксел, с цел преглеждане на концесията за Банско. А в други ден ще реши драмите с „Топлофикация“ и „Софийска вода“.
И изведнъж ще се сетим, че за Апостола времето беше в нас и ние бяхме във времето. Само, че 143 години след смъртта му нито сме във времето, нито то е в нас.
